КАКВО ДА СЕ НОСИ ПО ПЪТЯ НА СВЕТИ ЯКОВ?
Едва ли е нужно да се обяснява подробно, че внимателното планиране и окомплектоване на багажа е от огромно значение за успешното приключване на начинанието. В продължение на около месец и половина поклонникът носи цялата си покъщнина на гърба си. Ако нещо от нея липсва, това ще му причини редица неудобства; ако нещо е прекалено, дискомфортът е гарантиран. Именно затова към този въпрос бъдещият пилигрим трябва да подходи безкрайно грижливо и с обмисляне на всеки детайл.
Ето какво представляваше в крайна сметка багажът на всеки от нас (неслучайно използваме израза "в крайна сметка"; поради не особено добра първоначална преценка ни се наложи да жертваме по пътя някои от нещата, които помъкнахме "за всеки случай" - бански, единият чифт джапанки, по един дъждобран тип "пончо" за човек и раница и т. н.):
1. Екипировка:
1.1. Раница
Изборът на раница е сред най-важните елементи в подготовката на пътуването. При това той е строго индивидуален; в случая определено няма знак за равенство между "най-скъпа" и "най-добра". Подходящата раница трябва да се избере след окончателното окомплектоване на останалия багаж, за да не се окаже, че е твърде малка или твърде голяма за него. Има хора, които предпочитат да си вземат малка раница, поблазнени от малкото й собствено тегло. Това принципно е така, но най-често има за следствие окичването на раницата с всевъзможни багажи, които не се побират в нея, и превръщането й в "коледна елха", което в дългосрочна перспектива причинява редица неудобства на носещия я. Други пък купуват твърде големи раници, изхождайки от презумпцията, че "в голямата раница мога да сложа и по-малко неща, но в малката не мога сложа нищо повече от това, което тя така или иначе побира". Това съждение също има своите основания, но пък обикновено води до недобро разпределение на багажа в цялостния обем на раницата, а и освен това в такъв случай човек ходи с някой и друг излишен килограм на гърба си, тъй като - логично - големите раници тежат повече от по-малките.
Ето защо подгответе си багажа, вземете го, ако щете, със себе си и се подгответе за продължителна обиколка на туристическите магазини, където ще изпробвате безброй раници, докато намерите най-подходящата за вас.
Именно след такава продължителна и изнурителна процедура ние се спряхме на две раници - Deuter Стената 60+10 (за него) и Pinguin Activent 55 (за нея) - и нито за миг не съжалихме за избора, който направихме. Отличиха се с чудесни кръстни колани, прекрасна носеща система за разпределение на тежестта, многобройни възможности за регулация на дължината и позицията на презрамките, собствени дъждобрани, долно и горно отделение, както и "скрити" странични джобове - все неща, ползата от които с течение на времето оценихме високо. И двете имат джобове за "кемълбек", но така или иначе не ги използвахме.
1.2. Дневна чанта
Неизбежна част от оборудването. Предназначена е да побере най-скъпоценните неща от багажа (пари, документи, техника), които не бихте искали да оставяте без надзор. Когато приключите прехода си за деня и се настаните в съответното алберге, ще ви се наложи да излизате отново - било за да се нахраните, било за да разгледате мястото, в което се намирате, било по някаква друга причина. Именно в тези моменти дневната чанта е безценна; благодарение на нея няма да ви се налага да рискувате нещо да ви бъде откраднато, оставяйки го в албергето, или пък - изпълнен с опасения - да влачите цялата си раница по време на вечерната разходка, която следва да е релаксираща след продължителното ходене през деня.
Големината на дневната чанта зависи изцяло от обема на нещата, които трябва да поберете в нея. След много мъдруване ние се спряхме на чанта Ташев Safary размер L, побрала безпроблемно всичкия ни ценен багаж и отличила се със своята здравина.
1.3. Бутилка за вода
Изцяло въпрос на личен избор. Важно е, естествено, да е възможно най-лека. От тази гледна точка, разбира се, е най-добре да се използва стандартна бутилка от минерална вода, която да се сменя през определен период от време. Ние, обаче, заложихме на класически туристически алуминиеви бутилки за вода с винтови тапи и обем от 1 литър (по един брой на човек). Носенето на по-голямо количество вода е напълно излишно, тъй като – общо взето – на (най-много) всеки два часа по Пътя има възможност за попълване на водните запаси. Отделно от това носехме със себе си празна бутилчица от минерална вода с обем 0,5 литра - служеше ни чудесно за направа на студено нес-кафе насред път.
Ако някой държи на топла напитка по пътя, може да си вземе и термос, но същевременно ще трябва да се снабди и с примус, тъй като не във всяко алберге има възможност за стопляне на вода (електрически котлон или микровълнова печка).
1.4. Челник
Задължителна част от оборудването. Поради спецификата на испанското часово време там се съмва сравнително късно, като за сметка на това се стъмва късно. В средата на август дневната светлина не се показваше преди 7 часа сутринта, а във втората половина на септември трябваше да я чакаме чак до 8:30 часа. Ето защо многократно ни се налагаше сутрин да вървим час-два по тъмно и челниците се оказаха безценни. Отделно от това все някога ще ви дотрябва светлина през нощта в албергето и е по-добре да имате челник, отколкото да смутите съня на няколко десетки човека, палейки лампите в цялото помещение. Нашите челници бяха "куче марка", закупени от Lidl за по десетина лева и ни свършиха чудесна работа. Отделно от това се оказаха много икономични и така и не "поискаха" втори чифт батерии, така че носихме резервните напразно.
1.5. Микрофибърна кърпа за тяло
За предпочитане пред обикновена хавлиена кърпа за баня предвид малкия си обем, малкото си тегло и способността да съхне неимоверно по-бързо. Ние се спряхме на сравнително евтини кърпи на марката Ferrino.
1.6. Mногофункционално джобно ножче
Колкото по-голям набор от инструменти предлага, толкова по-добре. Специално нашето бе Victorinox Hercules. Освен самия нож добра работа ни свършиха наличните в комплекта ножичка и трионче.
1.7. Комбиниран пластмасов прибор за хранене (лъжицо-вилица)
Изключително удобни за хранене както насред път, така и вечер в албергето. Избрахме модела Spork на марката LightMyFire. Човек принципно може да се замисли и за посуда, но в крайна сметка така и не почувствахме нужда от такава.
1.8. Възможно най-леко въже за простор
В повечето албергета има възможности за простиране на изпраните дрехи, но понякога наличните простори се оказват недостатъчни да поберат дрехите на всички. Другаде такива направо липсват. Ето защо носенето на този аксесоар, тежащ няколко десетки грама, определено си струва.
1.9. Безопасни игли
Чудесна алтернатива на щипките за простиране; много по-леки са и заемат неимоверно по-малко място. Освен това предлагат възможността неизсъхналите през нощта дрехи да се закачат на раницата и да съхнат в движение. Това, предвид изключително влажния североиспански климат, се налага по-често, отколкото човек би могъл да си представи.
1.10. Игли и конци за шиене
Носенето на няколко игли и една-две малки макари с конец за зашиване на неизбежни скъсвания по пътя е нещо, което не се нуждае от продължителна обосновка и коментари.
1.11. Възможно най-леко спално бельо
Това е изключително важна част от екипировката, тъй като в огромната част от албергетата по пътя не се предлага спално бельо; леглата най-често са оборудвани с голи матраци и възглавници. При планирането на нашето пътуване този аспект ни беше убегнал и се наложи да решаваме проблема в движение, като не без височайша помощ и благоволение се снабдихме с изключително функционално и леко полиестерно спално бельо, произведено от братския китайски народ (горен чаршаф, долен чаршаф и калъфка за възглавница с общо тегло около 300 грама).
Стандартното решение в случая, което се практикува масово от поклонниците по пътя, е носенето на възможно най-лек и евтин спален чувал, от който не се изискват кой-знае какви топлинни характеристики предвид спането на закрито. Най-често се срещаха чували тип мумия; те, обаче, имат своите недостатъци, особено за по-едри хора, които се чувстват в тях като в усмирителна риза. Ето защо, ако трябва да предложим оптималното от наша гледна точка решение, то би изглеждало така: комбинация от много лек долен чаршаф и спален чувал, който да може да се разтваря изцяло и да служи и като одеяло.
2. Облекло:
2.1. Функционално бельо за ходене (дължина малко над коленете) - 3 бр.
Личният ни опит досега показва, че подобно бельо е за предпочитане пред стандартно ежедневно бельо, не само предвид "дишащите" му функции, а и заради по-голямата дължина, която предпазва вътрешността на горната част на бедрата от протриване. Сред комплекта ни имаше както "маркови" изделия на Nike, така и доста по-бюджетни решения като ProTouch. Ако трябва да сме честни, разлика между тях не се усещаше.
2.2. Функционално бельо "ежедневно" (късо) - 2 бр.
Използвахме го за времето "след ходене", както и за спане. В случая марки и производители не играят никаква роля и човек може да използва всякакво ежедневно бельо, но все пак се спряхме на поларено долно бельо на Zajo, като причините за това бяха две: ниска (промоционална в момента на закупуването) цена и изключително малко тегло (повече от два пъти по-леки от стандартни памучни боксерки със същите размери).
2.3. Трекинг чорапи плътни - 2 бр.
Станали жертва на модерни маркетингови стратегии, решихме поне единият чифт да е с coolmax-материя. Разбира се, бяхме запазили някакъв остатъчен разум и закупихме възможно най-евтините такива към онзи момент на нашия пазар - Mountain Socks Midweight на Zajo. Оказаха се действително перфектни чорапи; предложиха на краката ни достатъчно комфорт и издържаха на стотици километри ходене. Впрочем същото можем да кажем и за другия ни чифт плътни чорапи, закупени от Lidl на тройно по-ниска цена и без coolmax в тях.
2.4. Трекинг чорапи леки - 2 бр.
За тях важи абсолютно същото, казано и за плътните им "колеги". И в този случай бяхме заложили на по един чифт съответно от Zajo и Lidl.
2.5. Термоблуза с дълъг ръкав - 1 бр.
За него се спряхме на струваща жълти стотинки в момента на закупуването термоблуза на Zajo (равни части полиестер и бамбукови нишки). За нея закупихме полиестерна термоблуза на Kraft. Използвахме ги доста рядко, но все пак не съжалихме, че ги взехме - в по-хладните нощи ги използвахме като горно спално бельо, а също така се наложи да ги обличаме във високите части на планините, където максималните температури дори в края на август не надскачаха 10 градуса над нулата.
Важно е да се отбележи, че тя обичайно тя използваше за спане лека нощница, която бе една от разликите между мъжката и женската екипировка.
2.6. Полиестерни блузи (за ходене и ежедневна употреба) - 3 бр.
Може би най-полифункционалната и взаимозаменяема част от облеклото ни. Тук не робувахме по никакъв начин на марки и модели, а се снабдихме с неща, които ни бяха под ръка или можахме да набавим без много философстване и изпразване на портфейлите - основно от Metro, Lidl и промоционални стоки от магазините за туристическа екипировка. Разлика в "поведението" им не доловихме, нито една от тях не ни създаде някакви проблеми. Ако изобщо имахме някакви претенции към тях, те се отнасяха най-вече до теглото им - стремяхме се да се снабдим с възможно най-леки тениски.
Тук следва да прибавим няколко неща "за след ходене", които също отличаваха състава на женския багаж от мъжкия - лека лятна рокля, две много леки полуофициални ризи и официална блуза. Присъствието им в списъка произтича от естественото желание на всяка уважаваща се жена да се разходи "из града" в дрехи, различни от "балканджийските". Мъжът решава този проблем с обявяването на една от блузите за официална и употребата й (почти само) на "по-така" места.
2.7. Панталон дълъг, превръщащ се и в къс - 1 бр.
Съществена част от облеклото, отличаваща се със своята полифункционалност. В интерес на истината бяха използвани основно в битността си на "дълги" панталони в по-хладните и дъждовни дни и/или във високите части на планините. В топлите и слънчеви дни използвахме други решения за ходене. Той ползваше панталон Alpine Pro, издържал проверката на времето дълго преди, както и по време на самото пътуване. Тя ходеше с Patagonia (или по-скоро менте на марката предвид цената си), която се държеше перфектно във всякакви условия.
Тук ще отворим една скоба - първоначално в багажа му бяха включени и два доста скъпи панталона на Мило (Търговище) - единият изцяло дълъг, другият превръщащ се в къс. Първият така и не бе облечен и стана жертва на оптимизацията на багажа насред път; вторият бе най-запарващото нещо, обувано някога от човек, и на всичко отгоре се разпра след едноседмично ходене, така щото бе изхвърлен на драго сърце и без никакви угризения.
2.8. Панталони къси (за ходене и ежедневна употреба) - 1 бр.
Макар и закупени като "туристически" панталони основно с цел "ходене в горещо време", те се оказаха използвани основно като "градска" дреха. Тук отново заложихме на Мило (Търговище), като в случая проблеми нямаше. При оптимизацията на багажа "женският" чифт бе жертван за сметка на гореспоменатата лека рокля. Въпрос на гледна точка, а не на непригодност на дрехата ...
2.9. Функционален клин 7/8 (за ходене) - 1 бр.
Тази част от облеклото не присъстваше в багажа му на заминаване, а бе набавена насред път в Decathlon в гр. Сантандер при форсмажорни обстоятелства, след като гореспоменатият панталон се бе разпаднал на съставните си части. Макар и закупен за жълти стотинки в раздел "бягане", този клин от серията Kalenji се оказа великолепна находка за ходене не само в топло и сухо, но и в по-хладно време. Изключително здрав, дишащ и топлоизолиращ, той "изходи" оставащите над 800 километра, за да бъде докаран в България и да продължи да служи вярно. Тя, от своя страна, притежаваше евтин клин за тичане на ProTouch още от София, който също се оказа чудесен избор за ходене из планината. На практика клиновете обезсмислиха превръщането на дългите панталони в къси.
2.10. Поларена блуза с дълъг ръкав - 1 бр.
Макар като цяло Северна Испания да ни изненада с по-хладно време, отколкото очаквахме, на практика не използвахме тази част от облеклото по време на ходене, а като връхна дреха в по-хладните вечери. В интерес на истината можехме да ги обличаме и по време на студените преходи, но в тези случаи предпочитахме да разчитаме на термоблузите в комбинация с тениските над тях, за да имаме суха и топла връхна дреха, когато почиваме или се шляем вечерно време. При всички случаи свършиха отлична работа и нито за момент не съжалихме, че бяха с нас. И двамата ползвахме модели на Quechua. И двете блузи се отличаваха с много малко собствено тегло.
2.11. Непромокаемо яке тип "ветровка" (1 бр.)
Напълно достатъчно като връхна дреха за този преход. Дори в най-студените дни и в най-високите планини не почувствахме нужда от по-сериозни якета. Комбинацията от термоблуза, полиестерна тениска и ветровка бяха напълно достатъчни да поддържат горната част на тялото ни топла и при температури малко над нулата. Комбинацията от непромокаемо яке и дъждобран на раницата пък направиха излишни, дори в най-дъждовните дни, дъждобраните тип "пончо", които изхвърлихме на драго сърце независимо от значителната сума, която бяхме инвестирали (лекомислено) в тях. Разполагахме с възможно най-евтините и недишащи ветровки на пазара (едната от Lidl, другата SDI made in Korea) и не можем да се оплачем от тях.
2.12. Многофункционална кърпа тип "buff" - 2 бр.
Чудесен аксесоар. Изключително евтини (бяхме инвестирали по "цели" 5 лева във всяка една от тези кърпи) и изключително леки, те ни служеха най-често като слънцезащитни шапки (едната) и кърпа за забърсване на потта от челата (другата, разположена на китката). Тогава, когато бе най-студено и ветровито, ги превръщахме в "шапкошалове" предвид това, че не носехме такива със себе си.
2.13. Обувки - 1 чифт
Може би най-съществената част от цялото оборудване, важна поне колкото раницата, ако не и по-важна от нея. Изборът на обувки е ключов за успешен край на цялото начинание. Най-величавите страдания, на които се нагледахме, произтичаха именно от грешен избор на обувки. Както и при раниците, и тук марката и цената не играят никаква роля. Когато се избират обувки за нуждите на Пътя на свети Яков, трябва да се има предвид, че той предлага изключително разнообразни терени и настилки - асфалт, бетон, чакълирани алеи, шамотени алеи, равни черни пътища, стръмни планински пътеки и т. н. През този месец - месец и половина се ходи както при 35 градуса на сянка, така и при 5 градуса над нулата, в сухо, но и във влажно и дори дъждовно време. Разсъждавайки над всичко това, решихме, че имаме нужда от леки, но все пак високи до глезен, обувки с мека и дебела подметка. След редица драми, свързани с бедния избор на номера (не толкова на марки и модели) в България, се снабдихме със следните обувки - за него Arizona Ankle 01 (работна обувка без бомбе), а за нея Vasque Ranger Woman's GTX. В нито един момент не съжалихме за избора си, дори напротив. Издържаха всички изпитания, на които бяха подложени, и излязоха от тях с чест и практически непокътнати (мъжките с леки забележки, дамските - "недокоснати от човешки ръце").
2.14. Сандали - 1 чифт.
Носехме ги в качеството им на втори чифт обувки - както за разходки из градовете и селата след същинското дневно ходене, така и като евентуална алтернатива на основния чифт обувки за ходене в особено горещо време. При това решихме да заложим на "качеството" и се снабдихме с по един чифт на Teva. В крайна сметка не останахме докрай убедени от ползата от тяхното мъкнене. Да, действително, носехме ги ежедневно при разходки след основното ходене, но така и не бяха използвани като основни обувки за ходене. Нещо повече - точно сандалите станаха причина за най-тежката контузия по време на цялото пътешествие, когато в един влажен ден той поднесе на стръмна на асфалтова улица в град Тинео и имахме съмнения дали ще можем да продължим нататък. От друга страна в качеството си на "стабилни туристически сандали" те бяха доста тежички, всъщност не много по-леки от обувките. Като цяло след придобития опит казваме - твърдо да на сандалите като втори чифт обувки, но нека бъдат елементарни и леки пластмасови сандали, които да позволяват леки разходки из града вечер и същевременно къпане в банята. По този начин ще отпадне и нуждата от следващата част от багажа - джапанките.
2.15. Джапанки за баня - 1 чифт.
Тръгнахме с по един чифт джапанки за всеки. Впоследствие си взехме сбогом с мъжкия чифт, който бе по-обемистият и доста по-тежкият от двата, и останахме само с един чифт джапанки. Това не ни позволяваше да се къпем по едно и също време и се налагаше да се изчакваме, но тази "жертва" си струваше определено. Както вече казахме по-горе, вземането на подходящи сандали вкл. за баня обезсмисля мъкненето на джапанки. Иначе джапанките бяха подбрани по два основни критерия - малко тегло и ниска цена. По тази причина бяхме с Mania.
3. Техника:
3.1. Ноутбук + зарядно + ластичен калъф
Един от задължителните елементи от багажа на всеки поклонник е пътеводител за маршрута, най-често във формата на книжно тяло. Първоначално и ние бяхме решили да подходим по този начин и дълго търсехме най-подходящия пътеводител (на английски, немски или френски), който да си поръчаме от Amazon. В крайна сметка, обаче, се отказахме от този вариант. Основната причина за това беше, че избрахме специфичен, комбиниран, маршрут, съставен от отделни фрагменти на различни трасета в Северна Испания, за който, естествено, нямаше един-единствен пътеводител. Ето защо, ако държахме на книжно тяло, то трябваше да си поръчаме поне няколко различни книжни пътеводителя, които да носим със себе си. Освен това нито един от тях не е толкова подробен и информативен, колкото са няколкото мащабни интернет сайта, посветени на Пътя на Свети Яков (виж за тях по-подробно в раздел Информация). Благодарение на безплатния софтуер PageNest стана възможно да ползваме тези сайтове офлайн в цялата им пълнота.
Това, естествено, ни накара да се замислим върху необходимостта да вземем със себе си таблет или лаптоп. Бе ясно, така или иначе, че те няма да тежат повече от няколко книжни пътеводителя, така че в това отношение решението бе сравнително лесно. Въпросът оттук нататък бе: кое от двете? След дълги размисли решихме да вземем със себе си лаптоп или по-точно 10-инчов нетбук. Причината за това бе, че, освен всичко останало, имахме нужда от пълнофункционална машина с Windows на нея, която да е в състояние да си общува и с GPS-устройството на Garmin. Алтернативата бе притежаваният от нас таблет с Android. Разликата между неговото тегло (пълна окомплектовка със зарядно и калъф) и това на нетбука (с идентична пълна окомплектовка) бе около 500 грама и определено предпочетохме да си носим този половин килограм на гръб, отколкото да разчитаме на съмнителните (към момента) възможности за работа с гармински хардуер и софтуер под Android. А закупуването на таблет с Windows - предвид твърде високите все още цени на тези устройства през 2013 г. - изглеждаше твърде съмнителна инвестиция.
3.2. GPS-устройство + кабел
Има различни мнения относно "коректността" на ползващите GPS-устройства по Пътя на Св. Яков. По-ортодоксално настроени поклонници директно наричат ползвателите на GPS-и "измамници" и гледат на употребата им като на непозволена технологична помощ, а ползващите ги за точно толкова грешни, колкото и онези, които използват автомобилен транспорт по Пътя. Презумпцията в случая е, че в средновековието пилигримите не са използвали GPS-и. Като оставим настрана факта, че средновековният човек едва ли щеше да се откаже да ползва GPS-устройство, ако го притежаваше, ще отбележим, че точно толкова "несредновековни" са и всички останали достижения на съвременността, които се използват масово от всички - функционални дрехи и екипировка, телефони и какво ли още не. При всички положения ние не виждаме никакъв богословски проблем в използването на GPS-и - в крайна сметка редовият средновековен поклонник не е имал и пътеводители и подробни карти, които също са достижение на съвременността.
Според нас използването на GPS-устройство е не само допустимо, то е силно препоръчително. Неописуема е сигурността, която владееше сърцата ни благодарение на факта, че GPS-ът е винаги с нас. Траковете на Пътя, свалени безплатно от интернет или проектирани от нас там, където нашият собствен път се различаваше от "официалния", ни позволяваха да се движим без колебание във всеки един момент, вкл. по тъмно и в участъци, където маркировката на маршрута бе, меко казано, спорна. Нещо повече, благодарение на устройството бяхме в състояние във всеки един момент да кривнем от предначертаните маршрути, без да се притесняваме дали ще успеем да се върнем отново на тях. Наред с всичко останало от особена полза ни бе GPS-ът в градовете и селата, където въпреки липсата на указателни знаци сигурно и уверено отивахме право в албергето, без да губим време в чудене къде точно се намира то - основен проблем пред хората, разчитащи единствено на книжните пътеводители. Отделно от това нямахме нужда от информация къде е най-близкото място за хранене или пазаруване - отговорът на всички тези въпроси отново бе в картата, качена на паметта на GPS-а.
3.3. GSM + зарядно
Нуждата от тях едва ли се нуждае от някакви по-задълбочени обосновки.
3.4. Фотоапарат + зарядно
Вземането на висок клас фотографско обрудване, което така или иначе тежи немалко, е напълно излишно, освен ако не сте запален и умел фотограф. В днешно време един приличен смартфон би задоволил напълно нуждата на средностатистическия поклонник да документира фотографски преживяванията и впечатленията си по Пътя. Но тъй като ние сме назадничави люде и все още не разполагахме със смартфони, се насочихме към закупуване на що-годе прилична "сапунерка". Сравнявайки възможностите на ниските класове апарати на Nikon, Canon и Olympus (в ценовия диапазон до 200 лева), в крайна сметка се спряхме на Olympus VR-340, който превъзходаше останалите с широкоъгълния си обектив и някои други, не толкова съществени характеристики.
3.5. Зарядно за батерии + 12 батерии АА (за нуждите на GPS-а)
Батериите ни бяха нужни най-вече за GPS-устройството. Взехме цели дванадесет от тях (всяка по 2500 mAh), за да сме сигурни, че каквото и да стане, той ще разполага с енергия за поне една седмица автономна работа. Не съжалихме за това решение, тъй като действително понякога се оказваше невъзможно да зареждаме каквото и да било - просто контактите в албергетата на моменти бяха значително по-малко от броя на онези, които желаеха да ги ползват. По отношение на зарядното се спряхме на Sony Quick Charger, което зарежда четири батерии за около 5 часа.
3.6. Мини-разклонител с щепсел
Миниатюрна и безценна джаджа, която позволява да се зареждат три устройства едновременно на един и същ контакт.
3.7. Резервни батерии за челник - 3 бр. ААА
В крайна сметка се оказа, че ги носихме напразно, защото челниците ни не пожелаха да изхабят оригиналните си батерии.
4. Козметика:
С цел поддържане на минимално ниво на лична хигиена и опрятен вид, всеки поклонник следва да носи със себе си следния минимален набор от козметични принадлежности, които едва ли се нуждаят от по-продължителна обосновка:
4.1. Сапун и сапунерка
4.2. Четка и паста за зъби
4.3. Шампоан и балсам
4.4. Гребен
Освен това силно препоръчително е носенето и на:
4.5. Слънцезащитен крем
4.6. Деостик със съдържание на талк - освен за неутрализиране на телесната миризма при ходене служи прекрасно за предотвратяване на протривания и подсичания в деликатни области на тялото.
5. Аптека:
5.1. Индивидуални лекарства за хронични заболявания
Всеки от нас ползва различни видове лекарства за разни хронични болежки и е задължително да вземе от тях толкова, че да не усети недостиг по време на целия път. Имайте предвид, че много от нещата, които тук са в свободна продажба в аптечната мрежа, в Испания се продват само срещу рецепта!
5.2. Лекарства срещу мускулни болки
Великолепна работа ни свърши комбинацията от магнезиеви хапчета и витамин B комплекс, които вземахме всяка вече преди лягане. Благодарение на тях нямахме никакви проблеми с мускулна треска или други проблеми от подобен характер. В началото, когато организмът ни се чувстваше натоварен във висша степен от ходенето, допълвахме комбинацията и с една таблетка мидокалм срещу мускулни крампове; впоследствие спряхме с употребата му.
5.3. Лекарства срещу стомашни проблеми
Бяхме заложили на активен въглен и имодиум, но за наше щастие не се стигна до тяхната употреба.
5.4. Мазила
Пантогел свърши отлична работа при третиране на ожулена и протрита кожа.
Крем Арника и Диклак респ. Фастум Гел бяха сред най-често използваните мазила при третиране на нейното контузено коляно и неговото рамо, измъчващо го в последната седмица от пътешествието.
Вазелинът и дефламолът бяха безценни при третирането на мазоли. Благодарение на тях и малкото случаи на появили се пришки бяха неутрализирани изключително бързо.
Охлаждащ крем за ходила - безценен особено през първата седмица от пътуването, когато понякога имахме чувството, че краката ни ще пламнат в края на деня. Постепенно нуждата от него отпадна, така че в крайна сметка не изхабихме дори тубичката, която бяхме закупили в България.
5.5. Болкоуспокояващи
Заложихме на аналгин и ибудолор. Използвахме ги при редките случаи на появило се главоболие и други подобни по-дребни болежки.
5.6. Противоалергични
В случая заложихме на класиката - алергозан, който за щастие не влезе в употреба.
5.7. Лепенки
Бяхме подсигурени с комплект разнообразни лепенки на Hansaplast, които свършиха онова, за което бяха взети.
6. Документи:
Документите, които са нужни, са тези – ни-повече, ни по-малко:
Лична карта, кредитни/дебитни карти, малко пари кеш, поклоннически паспорт, шофьорска книжка (може и да потрябва, никога не се знае!), копие от сключена в България здравна застраховка.
В добавка ние имахме и: разпечатка на електронен самолетен билет (защото сме свръхпредпазливи и мнителни), международен паспорт (в случай на изгубване на личната карта; предположихме, че ще е твърде невероятно да загубим и двете едновременно) и кратък собственоръчно направен пътеводител за маршрута.
Ето какво представляваше в крайна сметка багажът на всеки от нас (неслучайно използваме израза "в крайна сметка"; поради не особено добра първоначална преценка ни се наложи да жертваме по пътя някои от нещата, които помъкнахме "за всеки случай" - бански, единият чифт джапанки, по един дъждобран тип "пончо" за човек и раница и т. н.):
1. Екипировка:
1.1. Раница
Изборът на раница е сред най-важните елементи в подготовката на пътуването. При това той е строго индивидуален; в случая определено няма знак за равенство между "най-скъпа" и "най-добра". Подходящата раница трябва да се избере след окончателното окомплектоване на останалия багаж, за да не се окаже, че е твърде малка или твърде голяма за него. Има хора, които предпочитат да си вземат малка раница, поблазнени от малкото й собствено тегло. Това принципно е така, но най-често има за следствие окичването на раницата с всевъзможни багажи, които не се побират в нея, и превръщането й в "коледна елха", което в дългосрочна перспектива причинява редица неудобства на носещия я. Други пък купуват твърде големи раници, изхождайки от презумпцията, че "в голямата раница мога да сложа и по-малко неща, но в малката не мога сложа нищо повече от това, което тя така или иначе побира". Това съждение също има своите основания, но пък обикновено води до недобро разпределение на багажа в цялостния обем на раницата, а и освен това в такъв случай човек ходи с някой и друг излишен килограм на гърба си, тъй като - логично - големите раници тежат повече от по-малките.
Ето защо подгответе си багажа, вземете го, ако щете, със себе си и се подгответе за продължителна обиколка на туристическите магазини, където ще изпробвате безброй раници, докато намерите най-подходящата за вас.
Именно след такава продължителна и изнурителна процедура ние се спряхме на две раници - Deuter Стената 60+10 (за него) и Pinguin Activent 55 (за нея) - и нито за миг не съжалихме за избора, който направихме. Отличиха се с чудесни кръстни колани, прекрасна носеща система за разпределение на тежестта, многобройни възможности за регулация на дължината и позицията на презрамките, собствени дъждобрани, долно и горно отделение, както и "скрити" странични джобове - все неща, ползата от които с течение на времето оценихме високо. И двете имат джобове за "кемълбек", но така или иначе не ги използвахме.
1.2. Дневна чанта
Неизбежна част от оборудването. Предназначена е да побере най-скъпоценните неща от багажа (пари, документи, техника), които не бихте искали да оставяте без надзор. Когато приключите прехода си за деня и се настаните в съответното алберге, ще ви се наложи да излизате отново - било за да се нахраните, било за да разгледате мястото, в което се намирате, било по някаква друга причина. Именно в тези моменти дневната чанта е безценна; благодарение на нея няма да ви се налага да рискувате нещо да ви бъде откраднато, оставяйки го в албергето, или пък - изпълнен с опасения - да влачите цялата си раница по време на вечерната разходка, която следва да е релаксираща след продължителното ходене през деня.
Големината на дневната чанта зависи изцяло от обема на нещата, които трябва да поберете в нея. След много мъдруване ние се спряхме на чанта Ташев Safary размер L, побрала безпроблемно всичкия ни ценен багаж и отличила се със своята здравина.
1.3. Бутилка за вода
Изцяло въпрос на личен избор. Важно е, естествено, да е възможно най-лека. От тази гледна точка, разбира се, е най-добре да се използва стандартна бутилка от минерална вода, която да се сменя през определен период от време. Ние, обаче, заложихме на класически туристически алуминиеви бутилки за вода с винтови тапи и обем от 1 литър (по един брой на човек). Носенето на по-голямо количество вода е напълно излишно, тъй като – общо взето – на (най-много) всеки два часа по Пътя има възможност за попълване на водните запаси. Отделно от това носехме със себе си празна бутилчица от минерална вода с обем 0,5 литра - служеше ни чудесно за направа на студено нес-кафе насред път.
Ако някой държи на топла напитка по пътя, може да си вземе и термос, но същевременно ще трябва да се снабди и с примус, тъй като не във всяко алберге има възможност за стопляне на вода (електрически котлон или микровълнова печка).
1.4. Челник
Задължителна част от оборудването. Поради спецификата на испанското часово време там се съмва сравнително късно, като за сметка на това се стъмва късно. В средата на август дневната светлина не се показваше преди 7 часа сутринта, а във втората половина на септември трябваше да я чакаме чак до 8:30 часа. Ето защо многократно ни се налагаше сутрин да вървим час-два по тъмно и челниците се оказаха безценни. Отделно от това все някога ще ви дотрябва светлина през нощта в албергето и е по-добре да имате челник, отколкото да смутите съня на няколко десетки човека, палейки лампите в цялото помещение. Нашите челници бяха "куче марка", закупени от Lidl за по десетина лева и ни свършиха чудесна работа. Отделно от това се оказаха много икономични и така и не "поискаха" втори чифт батерии, така че носихме резервните напразно.
1.5. Микрофибърна кърпа за тяло
За предпочитане пред обикновена хавлиена кърпа за баня предвид малкия си обем, малкото си тегло и способността да съхне неимоверно по-бързо. Ние се спряхме на сравнително евтини кърпи на марката Ferrino.
1.6. Mногофункционално джобно ножче
Колкото по-голям набор от инструменти предлага, толкова по-добре. Специално нашето бе Victorinox Hercules. Освен самия нож добра работа ни свършиха наличните в комплекта ножичка и трионче.
1.7. Комбиниран пластмасов прибор за хранене (лъжицо-вилица)
Изключително удобни за хранене както насред път, така и вечер в албергето. Избрахме модела Spork на марката LightMyFire. Човек принципно може да се замисли и за посуда, но в крайна сметка така и не почувствахме нужда от такава.
1.8. Възможно най-леко въже за простор
В повечето албергета има възможности за простиране на изпраните дрехи, но понякога наличните простори се оказват недостатъчни да поберат дрехите на всички. Другаде такива направо липсват. Ето защо носенето на този аксесоар, тежащ няколко десетки грама, определено си струва.
1.9. Безопасни игли
Чудесна алтернатива на щипките за простиране; много по-леки са и заемат неимоверно по-малко място. Освен това предлагат възможността неизсъхналите през нощта дрехи да се закачат на раницата и да съхнат в движение. Това, предвид изключително влажния североиспански климат, се налага по-често, отколкото човек би могъл да си представи.
1.10. Игли и конци за шиене
Носенето на няколко игли и една-две малки макари с конец за зашиване на неизбежни скъсвания по пътя е нещо, което не се нуждае от продължителна обосновка и коментари.
1.11. Възможно най-леко спално бельо
Това е изключително важна част от екипировката, тъй като в огромната част от албергетата по пътя не се предлага спално бельо; леглата най-често са оборудвани с голи матраци и възглавници. При планирането на нашето пътуване този аспект ни беше убегнал и се наложи да решаваме проблема в движение, като не без височайша помощ и благоволение се снабдихме с изключително функционално и леко полиестерно спално бельо, произведено от братския китайски народ (горен чаршаф, долен чаршаф и калъфка за възглавница с общо тегло около 300 грама).
Стандартното решение в случая, което се практикува масово от поклонниците по пътя, е носенето на възможно най-лек и евтин спален чувал, от който не се изискват кой-знае какви топлинни характеристики предвид спането на закрито. Най-често се срещаха чували тип мумия; те, обаче, имат своите недостатъци, особено за по-едри хора, които се чувстват в тях като в усмирителна риза. Ето защо, ако трябва да предложим оптималното от наша гледна точка решение, то би изглеждало така: комбинация от много лек долен чаршаф и спален чувал, който да може да се разтваря изцяло и да служи и като одеяло.
2. Облекло:
2.1. Функционално бельо за ходене (дължина малко над коленете) - 3 бр.
Личният ни опит досега показва, че подобно бельо е за предпочитане пред стандартно ежедневно бельо, не само предвид "дишащите" му функции, а и заради по-голямата дължина, която предпазва вътрешността на горната част на бедрата от протриване. Сред комплекта ни имаше както "маркови" изделия на Nike, така и доста по-бюджетни решения като ProTouch. Ако трябва да сме честни, разлика между тях не се усещаше.
2.2. Функционално бельо "ежедневно" (късо) - 2 бр.
Използвахме го за времето "след ходене", както и за спане. В случая марки и производители не играят никаква роля и човек може да използва всякакво ежедневно бельо, но все пак се спряхме на поларено долно бельо на Zajo, като причините за това бяха две: ниска (промоционална в момента на закупуването) цена и изключително малко тегло (повече от два пъти по-леки от стандартни памучни боксерки със същите размери).
2.3. Трекинг чорапи плътни - 2 бр.
Станали жертва на модерни маркетингови стратегии, решихме поне единият чифт да е с coolmax-материя. Разбира се, бяхме запазили някакъв остатъчен разум и закупихме възможно най-евтините такива към онзи момент на нашия пазар - Mountain Socks Midweight на Zajo. Оказаха се действително перфектни чорапи; предложиха на краката ни достатъчно комфорт и издържаха на стотици километри ходене. Впрочем същото можем да кажем и за другия ни чифт плътни чорапи, закупени от Lidl на тройно по-ниска цена и без coolmax в тях.
2.4. Трекинг чорапи леки - 2 бр.
За тях важи абсолютно същото, казано и за плътните им "колеги". И в този случай бяхме заложили на по един чифт съответно от Zajo и Lidl.
2.5. Термоблуза с дълъг ръкав - 1 бр.
За него се спряхме на струваща жълти стотинки в момента на закупуването термоблуза на Zajo (равни части полиестер и бамбукови нишки). За нея закупихме полиестерна термоблуза на Kraft. Използвахме ги доста рядко, но все пак не съжалихме, че ги взехме - в по-хладните нощи ги използвахме като горно спално бельо, а също така се наложи да ги обличаме във високите части на планините, където максималните температури дори в края на август не надскачаха 10 градуса над нулата.
Важно е да се отбележи, че тя обичайно тя използваше за спане лека нощница, която бе една от разликите между мъжката и женската екипировка.
2.6. Полиестерни блузи (за ходене и ежедневна употреба) - 3 бр.
Може би най-полифункционалната и взаимозаменяема част от облеклото ни. Тук не робувахме по никакъв начин на марки и модели, а се снабдихме с неща, които ни бяха под ръка или можахме да набавим без много философстване и изпразване на портфейлите - основно от Metro, Lidl и промоционални стоки от магазините за туристическа екипировка. Разлика в "поведението" им не доловихме, нито една от тях не ни създаде някакви проблеми. Ако изобщо имахме някакви претенции към тях, те се отнасяха най-вече до теглото им - стремяхме се да се снабдим с възможно най-леки тениски.
Тук следва да прибавим няколко неща "за след ходене", които също отличаваха състава на женския багаж от мъжкия - лека лятна рокля, две много леки полуофициални ризи и официална блуза. Присъствието им в списъка произтича от естественото желание на всяка уважаваща се жена да се разходи "из града" в дрехи, различни от "балканджийските". Мъжът решава този проблем с обявяването на една от блузите за официална и употребата й (почти само) на "по-така" места.
2.7. Панталон дълъг, превръщащ се и в къс - 1 бр.
Съществена част от облеклото, отличаваща се със своята полифункционалност. В интерес на истината бяха използвани основно в битността си на "дълги" панталони в по-хладните и дъждовни дни и/или във високите части на планините. В топлите и слънчеви дни използвахме други решения за ходене. Той ползваше панталон Alpine Pro, издържал проверката на времето дълго преди, както и по време на самото пътуване. Тя ходеше с Patagonia (или по-скоро менте на марката предвид цената си), която се държеше перфектно във всякакви условия.
Тук ще отворим една скоба - първоначално в багажа му бяха включени и два доста скъпи панталона на Мило (Търговище) - единият изцяло дълъг, другият превръщащ се в къс. Първият така и не бе облечен и стана жертва на оптимизацията на багажа насред път; вторият бе най-запарващото нещо, обувано някога от човек, и на всичко отгоре се разпра след едноседмично ходене, така щото бе изхвърлен на драго сърце и без никакви угризения.
2.8. Панталони къси (за ходене и ежедневна употреба) - 1 бр.
Макар и закупени като "туристически" панталони основно с цел "ходене в горещо време", те се оказаха използвани основно като "градска" дреха. Тук отново заложихме на Мило (Търговище), като в случая проблеми нямаше. При оптимизацията на багажа "женският" чифт бе жертван за сметка на гореспоменатата лека рокля. Въпрос на гледна точка, а не на непригодност на дрехата ...
2.9. Функционален клин 7/8 (за ходене) - 1 бр.
Тази част от облеклото не присъстваше в багажа му на заминаване, а бе набавена насред път в Decathlon в гр. Сантандер при форсмажорни обстоятелства, след като гореспоменатият панталон се бе разпаднал на съставните си части. Макар и закупен за жълти стотинки в раздел "бягане", този клин от серията Kalenji се оказа великолепна находка за ходене не само в топло и сухо, но и в по-хладно време. Изключително здрав, дишащ и топлоизолиращ, той "изходи" оставащите над 800 километра, за да бъде докаран в България и да продължи да служи вярно. Тя, от своя страна, притежаваше евтин клин за тичане на ProTouch още от София, който също се оказа чудесен избор за ходене из планината. На практика клиновете обезсмислиха превръщането на дългите панталони в къси.
2.10. Поларена блуза с дълъг ръкав - 1 бр.
Макар като цяло Северна Испания да ни изненада с по-хладно време, отколкото очаквахме, на практика не използвахме тази част от облеклото по време на ходене, а като връхна дреха в по-хладните вечери. В интерес на истината можехме да ги обличаме и по време на студените преходи, но в тези случаи предпочитахме да разчитаме на термоблузите в комбинация с тениските над тях, за да имаме суха и топла връхна дреха, когато почиваме или се шляем вечерно време. При всички случаи свършиха отлична работа и нито за момент не съжалихме, че бяха с нас. И двамата ползвахме модели на Quechua. И двете блузи се отличаваха с много малко собствено тегло.
2.11. Непромокаемо яке тип "ветровка" (1 бр.)
Напълно достатъчно като връхна дреха за този преход. Дори в най-студените дни и в най-високите планини не почувствахме нужда от по-сериозни якета. Комбинацията от термоблуза, полиестерна тениска и ветровка бяха напълно достатъчни да поддържат горната част на тялото ни топла и при температури малко над нулата. Комбинацията от непромокаемо яке и дъждобран на раницата пък направиха излишни, дори в най-дъждовните дни, дъждобраните тип "пончо", които изхвърлихме на драго сърце независимо от значителната сума, която бяхме инвестирали (лекомислено) в тях. Разполагахме с възможно най-евтините и недишащи ветровки на пазара (едната от Lidl, другата SDI made in Korea) и не можем да се оплачем от тях.
2.12. Многофункционална кърпа тип "buff" - 2 бр.
Чудесен аксесоар. Изключително евтини (бяхме инвестирали по "цели" 5 лева във всяка една от тези кърпи) и изключително леки, те ни служеха най-често като слънцезащитни шапки (едната) и кърпа за забърсване на потта от челата (другата, разположена на китката). Тогава, когато бе най-студено и ветровито, ги превръщахме в "шапкошалове" предвид това, че не носехме такива със себе си.
2.13. Обувки - 1 чифт
Може би най-съществената част от цялото оборудване, важна поне колкото раницата, ако не и по-важна от нея. Изборът на обувки е ключов за успешен край на цялото начинание. Най-величавите страдания, на които се нагледахме, произтичаха именно от грешен избор на обувки. Както и при раниците, и тук марката и цената не играят никаква роля. Когато се избират обувки за нуждите на Пътя на свети Яков, трябва да се има предвид, че той предлага изключително разнообразни терени и настилки - асфалт, бетон, чакълирани алеи, шамотени алеи, равни черни пътища, стръмни планински пътеки и т. н. През този месец - месец и половина се ходи както при 35 градуса на сянка, така и при 5 градуса над нулата, в сухо, но и във влажно и дори дъждовно време. Разсъждавайки над всичко това, решихме, че имаме нужда от леки, но все пак високи до глезен, обувки с мека и дебела подметка. След редица драми, свързани с бедния избор на номера (не толкова на марки и модели) в България, се снабдихме със следните обувки - за него Arizona Ankle 01 (работна обувка без бомбе), а за нея Vasque Ranger Woman's GTX. В нито един момент не съжалихме за избора си, дори напротив. Издържаха всички изпитания, на които бяха подложени, и излязоха от тях с чест и практически непокътнати (мъжките с леки забележки, дамските - "недокоснати от човешки ръце").
2.14. Сандали - 1 чифт.
Носехме ги в качеството им на втори чифт обувки - както за разходки из градовете и селата след същинското дневно ходене, така и като евентуална алтернатива на основния чифт обувки за ходене в особено горещо време. При това решихме да заложим на "качеството" и се снабдихме с по един чифт на Teva. В крайна сметка не останахме докрай убедени от ползата от тяхното мъкнене. Да, действително, носехме ги ежедневно при разходки след основното ходене, но така и не бяха използвани като основни обувки за ходене. Нещо повече - точно сандалите станаха причина за най-тежката контузия по време на цялото пътешествие, когато в един влажен ден той поднесе на стръмна на асфалтова улица в град Тинео и имахме съмнения дали ще можем да продължим нататък. От друга страна в качеството си на "стабилни туристически сандали" те бяха доста тежички, всъщност не много по-леки от обувките. Като цяло след придобития опит казваме - твърдо да на сандалите като втори чифт обувки, но нека бъдат елементарни и леки пластмасови сандали, които да позволяват леки разходки из града вечер и същевременно къпане в банята. По този начин ще отпадне и нуждата от следващата част от багажа - джапанките.
2.15. Джапанки за баня - 1 чифт.
Тръгнахме с по един чифт джапанки за всеки. Впоследствие си взехме сбогом с мъжкия чифт, който бе по-обемистият и доста по-тежкият от двата, и останахме само с един чифт джапанки. Това не ни позволяваше да се къпем по едно и също време и се налагаше да се изчакваме, но тази "жертва" си струваше определено. Както вече казахме по-горе, вземането на подходящи сандали вкл. за баня обезсмисля мъкненето на джапанки. Иначе джапанките бяха подбрани по два основни критерия - малко тегло и ниска цена. По тази причина бяхме с Mania.
3. Техника:
3.1. Ноутбук + зарядно + ластичен калъф
Един от задължителните елементи от багажа на всеки поклонник е пътеводител за маршрута, най-често във формата на книжно тяло. Първоначално и ние бяхме решили да подходим по този начин и дълго търсехме най-подходящия пътеводител (на английски, немски или френски), който да си поръчаме от Amazon. В крайна сметка, обаче, се отказахме от този вариант. Основната причина за това беше, че избрахме специфичен, комбиниран, маршрут, съставен от отделни фрагменти на различни трасета в Северна Испания, за който, естествено, нямаше един-единствен пътеводител. Ето защо, ако държахме на книжно тяло, то трябваше да си поръчаме поне няколко различни книжни пътеводителя, които да носим със себе си. Освен това нито един от тях не е толкова подробен и информативен, колкото са няколкото мащабни интернет сайта, посветени на Пътя на Свети Яков (виж за тях по-подробно в раздел Информация). Благодарение на безплатния софтуер PageNest стана възможно да ползваме тези сайтове офлайн в цялата им пълнота.
Това, естествено, ни накара да се замислим върху необходимостта да вземем със себе си таблет или лаптоп. Бе ясно, така или иначе, че те няма да тежат повече от няколко книжни пътеводителя, така че в това отношение решението бе сравнително лесно. Въпросът оттук нататък бе: кое от двете? След дълги размисли решихме да вземем със себе си лаптоп или по-точно 10-инчов нетбук. Причината за това бе, че, освен всичко останало, имахме нужда от пълнофункционална машина с Windows на нея, която да е в състояние да си общува и с GPS-устройството на Garmin. Алтернативата бе притежаваният от нас таблет с Android. Разликата между неговото тегло (пълна окомплектовка със зарядно и калъф) и това на нетбука (с идентична пълна окомплектовка) бе около 500 грама и определено предпочетохме да си носим този половин килограм на гръб, отколкото да разчитаме на съмнителните (към момента) възможности за работа с гармински хардуер и софтуер под Android. А закупуването на таблет с Windows - предвид твърде високите все още цени на тези устройства през 2013 г. - изглеждаше твърде съмнителна инвестиция.
3.2. GPS-устройство + кабел
Има различни мнения относно "коректността" на ползващите GPS-устройства по Пътя на Св. Яков. По-ортодоксално настроени поклонници директно наричат ползвателите на GPS-и "измамници" и гледат на употребата им като на непозволена технологична помощ, а ползващите ги за точно толкова грешни, колкото и онези, които използват автомобилен транспорт по Пътя. Презумпцията в случая е, че в средновековието пилигримите не са използвали GPS-и. Като оставим настрана факта, че средновековният човек едва ли щеше да се откаже да ползва GPS-устройство, ако го притежаваше, ще отбележим, че точно толкова "несредновековни" са и всички останали достижения на съвременността, които се използват масово от всички - функционални дрехи и екипировка, телефони и какво ли още не. При всички положения ние не виждаме никакъв богословски проблем в използването на GPS-и - в крайна сметка редовият средновековен поклонник не е имал и пътеводители и подробни карти, които също са достижение на съвременността.
Според нас използването на GPS-устройство е не само допустимо, то е силно препоръчително. Неописуема е сигурността, която владееше сърцата ни благодарение на факта, че GPS-ът е винаги с нас. Траковете на Пътя, свалени безплатно от интернет или проектирани от нас там, където нашият собствен път се различаваше от "официалния", ни позволяваха да се движим без колебание във всеки един момент, вкл. по тъмно и в участъци, където маркировката на маршрута бе, меко казано, спорна. Нещо повече, благодарение на устройството бяхме в състояние във всеки един момент да кривнем от предначертаните маршрути, без да се притесняваме дали ще успеем да се върнем отново на тях. Наред с всичко останало от особена полза ни бе GPS-ът в градовете и селата, където въпреки липсата на указателни знаци сигурно и уверено отивахме право в албергето, без да губим време в чудене къде точно се намира то - основен проблем пред хората, разчитащи единствено на книжните пътеводители. Отделно от това нямахме нужда от информация къде е най-близкото място за хранене или пазаруване - отговорът на всички тези въпроси отново бе в картата, качена на паметта на GPS-а.
3.3. GSM + зарядно
Нуждата от тях едва ли се нуждае от някакви по-задълбочени обосновки.
3.4. Фотоапарат + зарядно
Вземането на висок клас фотографско обрудване, което така или иначе тежи немалко, е напълно излишно, освен ако не сте запален и умел фотограф. В днешно време един приличен смартфон би задоволил напълно нуждата на средностатистическия поклонник да документира фотографски преживяванията и впечатленията си по Пътя. Но тъй като ние сме назадничави люде и все още не разполагахме със смартфони, се насочихме към закупуване на що-годе прилична "сапунерка". Сравнявайки възможностите на ниските класове апарати на Nikon, Canon и Olympus (в ценовия диапазон до 200 лева), в крайна сметка се спряхме на Olympus VR-340, който превъзходаше останалите с широкоъгълния си обектив и някои други, не толкова съществени характеристики.
3.5. Зарядно за батерии + 12 батерии АА (за нуждите на GPS-а)
Батериите ни бяха нужни най-вече за GPS-устройството. Взехме цели дванадесет от тях (всяка по 2500 mAh), за да сме сигурни, че каквото и да стане, той ще разполага с енергия за поне една седмица автономна работа. Не съжалихме за това решение, тъй като действително понякога се оказваше невъзможно да зареждаме каквото и да било - просто контактите в албергетата на моменти бяха значително по-малко от броя на онези, които желаеха да ги ползват. По отношение на зарядното се спряхме на Sony Quick Charger, което зарежда четири батерии за около 5 часа.
3.6. Мини-разклонител с щепсел
Миниатюрна и безценна джаджа, която позволява да се зареждат три устройства едновременно на един и същ контакт.
3.7. Резервни батерии за челник - 3 бр. ААА
В крайна сметка се оказа, че ги носихме напразно, защото челниците ни не пожелаха да изхабят оригиналните си батерии.
4. Козметика:
С цел поддържане на минимално ниво на лична хигиена и опрятен вид, всеки поклонник следва да носи със себе си следния минимален набор от козметични принадлежности, които едва ли се нуждаят от по-продължителна обосновка:
4.1. Сапун и сапунерка
4.2. Четка и паста за зъби
4.3. Шампоан и балсам
4.4. Гребен
Освен това силно препоръчително е носенето и на:
4.5. Слънцезащитен крем
4.6. Деостик със съдържание на талк - освен за неутрализиране на телесната миризма при ходене служи прекрасно за предотвратяване на протривания и подсичания в деликатни области на тялото.
5. Аптека:
5.1. Индивидуални лекарства за хронични заболявания
Всеки от нас ползва различни видове лекарства за разни хронични болежки и е задължително да вземе от тях толкова, че да не усети недостиг по време на целия път. Имайте предвид, че много от нещата, които тук са в свободна продажба в аптечната мрежа, в Испания се продват само срещу рецепта!
5.2. Лекарства срещу мускулни болки
Великолепна работа ни свърши комбинацията от магнезиеви хапчета и витамин B комплекс, които вземахме всяка вече преди лягане. Благодарение на тях нямахме никакви проблеми с мускулна треска или други проблеми от подобен характер. В началото, когато организмът ни се чувстваше натоварен във висша степен от ходенето, допълвахме комбинацията и с една таблетка мидокалм срещу мускулни крампове; впоследствие спряхме с употребата му.
5.3. Лекарства срещу стомашни проблеми
Бяхме заложили на активен въглен и имодиум, но за наше щастие не се стигна до тяхната употреба.
5.4. Мазила
Пантогел свърши отлична работа при третиране на ожулена и протрита кожа.
Крем Арника и Диклак респ. Фастум Гел бяха сред най-често използваните мазила при третиране на нейното контузено коляно и неговото рамо, измъчващо го в последната седмица от пътешествието.
Вазелинът и дефламолът бяха безценни при третирането на мазоли. Благодарение на тях и малкото случаи на появили се пришки бяха неутрализирани изключително бързо.
Охлаждащ крем за ходила - безценен особено през първата седмица от пътуването, когато понякога имахме чувството, че краката ни ще пламнат в края на деня. Постепенно нуждата от него отпадна, така че в крайна сметка не изхабихме дори тубичката, която бяхме закупили в България.
5.5. Болкоуспокояващи
Заложихме на аналгин и ибудолор. Използвахме ги при редките случаи на появило се главоболие и други подобни по-дребни болежки.
5.6. Противоалергични
В случая заложихме на класиката - алергозан, който за щастие не влезе в употреба.
5.7. Лепенки
Бяхме подсигурени с комплект разнообразни лепенки на Hansaplast, които свършиха онова, за което бяха взети.
6. Документи:
Документите, които са нужни, са тези – ни-повече, ни по-малко:
Лична карта, кредитни/дебитни карти, малко пари кеш, поклоннически паспорт, шофьорска книжка (може и да потрябва, никога не се знае!), копие от сключена в България здравна застраховка.
В добавка ние имахме и: разпечатка на електронен самолетен билет (защото сме свръхпредпазливи и мнителни), международен паспорт (в случай на изгубване на личната карта; предположихме, че ще е твърде невероятно да загубим и двете едновременно) и кратък собственоръчно направен пътеводител за маршрута.
Comment Form is loading comments...