ПОКЛОННИЧЕСКИЯТ ПАСПОРТ (КРЕДЕНСИАЛ)
Поклонническият паспорт: предна и задна "корици"
Поклонническият паспорт (credencial del peregrino) е най-важният документ по Пътя на св. Яков. Той е наследник на средновековните придружителни и препоръчителни писма, удостоверяващи поклонническия статут на пътуващия. Представлява диплянка с общо 14 страници (по седем съответно на лицевата и задната му страна).
Официалният – единствено признаван от катедралата в Сантяго де Компостела и нейното поклонническо бюро – поклоннически паспорт е отпечатан на мек картон и има оцветена в кафяво предна корица, на която са изобразени най-важните поклоннически атрибути, подпрени на дървена врата: тоягата и окачените на нея мида на св. Яков и тиквена кратунка за вода.
Официалният – единствено признаван от катедралата в Сантяго де Компостела и нейното поклонническо бюро – поклоннически паспорт е отпечатан на мек картон и има оцветена в кафяво предна корица, на която са изобразени най-важните поклоннически атрибути, подпрени на дървена врата: тоягата и окачените на нея мида на св. Яков и тиквена кратунка за вода.
На първата вътрешна страница има формуляр, в който се попълват данните за поклонника (пълни имена, номер на международен паспорт или лична карта), данни за институцията, която го издава, мястото и датата на започване на поклонението, както и начина, по който ще бъде осъществено то (пеша, на кон или с велосипед). Следват пет страници, всяка от които с по осем еднакви полета (т. е. общо четиридесет полета), в които се полагат печати, дати и подписи.
Поклонническият паспорт: предна вътрешна част
На обратната страна на поклонническия паспорт са поместени: карта на пътищата на Св. Яков, предписания за поведението на поклонника по неговия път, благословия към пътуващия и обичайната поклонническа молитва. Задължително се съдържа и правилото за изминаването на поне последните 100 км до Сантяго де Компостела пеша или на кон или последните 200 км с велосипед.
Поклонническият паспорт: задна вътрешна част
Притежателят на поклонническия паспорт има право да се възползва от поклонническите подслони (албергета) по протежение на пътя. Онези, които не притежават такъв документ, нямат право да спят в тях. От друга страна той удостоверява изминатия път и е предпоставка за получаване в края на пътуването на утвърдителната грамота (компостела).
Имайте предвид, че може да ви бъде отказан достъп до албергето, в което желаете да спите, ако хоспиталерото прецени, че има нещо съмнително в поредността и датите на вашите печати – ако се окаже, например, че последният печат е поставен на предния ден, но на повече от 50-60 км от албергето, в което искате да спите днес. От това хоспиталерото автоматично заключава (освен ако не сте колоездач), че сте изминал въпросното разстояние не пеша, а с транспорт и или направо ви отказва достъп, или – ако все пак е благосклонен – ви оставя да чакате до настъпване на вечерния час и ви допуска едва тогава, при положение, че има незаети места.
Понякога притежанието на поклоннически паспорт има и други предимства. Едно от тях се състои в това, че именно благодарение на него поклонникът може да се нахрани с така нареченото menu del peregrino – комбинация от предястие, основно, десерт и напитка, което е идентично на стандартното menu del dia, предлагано в испанските ресторанти, но обикновено е на преференциални за поклонниците цени или се предлага извън обичайните за испанските ресторанти времена за хранене.
Друго предимство се състои в това, че чрез този паспорт поклонникът може да влезе с намаление в някои културни и религиозни институции по протежение на Пътя, за посещението на които се заплаща (музеи, определени църкви и манастири и др.).
Удостоверяването на изминатия път се извършва чрез полагане в паспорта на печати, дати и подписи от страна на различни институции. За всеки изминат ден поклонникът има нужда най-малко от един печат, а от онези, които изминават само последните 100 или 200 км, се изискват по два печата дневно. Няма ограничение за максималния брой печати, които да бъдат положени в паспорта.
Обикновено – и на практика задължително – печат (с подпис и дата) поклонникът получава в албергето, в което пренощува на съответния ден. Отделно от това, обаче, печати могат да се получат на всевъзможни места, посетени от него в рамките на деня, при придвижването от едно алберге към друго – кафенета, барове, ресторанти, църкви, музеи и др. Достатъчно е да се отбиете където и да е, да извадите поклонническия паспорт и да кажете „sello, por favor”; никой няма да ви откаже полагането на печат в него. Понякога дори можете да забележите места по пътя, на които върху проста маса стои самотен печат, придружаван от тетрадка, в която да впишете името си. В такъв случай поклонникът може и сам да положи печат в паспорта си.
Редица поклонници по пътя се превръщат в истински „ловци на печати” и се стремят да съберат колкото се може повече печати в своите паспорти. Ако сте от тях или планирате по-продължително пътуване по Пътя на св. Яков, то ще ви е необходим повече от един паспорт. Причината за това е, че в паспорта има предвидено място за не повече от четиридесет печата (обичайното време за изминаването на повечето маршрути не надхвърля четири или пет седмици, така че тези четиридесет печата в повечето случаи са напълно достатъчни).
Поклоннически паспорти се издават от оторизирани институции както в Испания, така и извън нея. Освен в поклонническото бюро в Сантяго де Компостела (основен, но и на практика безсмислен – просто защото се намира в края, а не в началото на пътя – „раздавач” на паспорти), този документ може да бъде получен в албергетата в обичайните начални точки на всеки от пътищата на св. Яков (напр. Сен Жан Пие дьо Пор в началото на Френския път, Ирун в началото на Крайбрежния път и т. н.) или в някои албергета по протежение на маршрутите. Информация за „междинните” албергета, издаващи такива паспорти, може да бъде намерена в интернет-порталите, съдържащи детайлна информация за Пътя на св. Яков.
Трябва да имате предвид, че няма предписание откъде да започнете своето пътуване и можете да сторите това в произволно избрана от вас точка, но не е зле да проверите дали на въпросното място се издава поклоннически паспорт. Ако не се издава такъв, можете да избегнете това неудобство, като си го набавите дистанционно – например в (католически) църковни институции в страната си, оторизирани дружества на Приятелите на Пътя на св. Яков в държави извън Испания и т. н. За наша огромна изненада се оказа, че католическата църква в България не разполага с поклоннически паспорти (впрочем в католическата мисия в София дори бяха потресени от факта, че някой изобщо тръгва по този път и търси подобен документ). Затова тръгнахме без такива и си ги набавихме в първото алберге по нашия път – в Ирун.
Ако все пак искате да сте сигурни в притежанието на паспорт преди началото на пътуването, може да си поръчате такъв и онлайн. Имайте предвид, че в интернет се предлагат всевъзможни по вид, форма и съдържание поклоннически паспорти, които понякога имат твърде малко общо с „оригиналния”, признаван от църквата в Компостела „креденсиал”. Независимо, че официалната информация гласи, че такива паспорти не служат за получаването на компостела, пред очите ни в поклонническото бюро на Сантяго де Компостела се изредиха десетки хора с най-разнообразни паспорти и на никого от тях не бе отказана компостела, стига да имаше нужния брой печати и да декларира религиозни мотиви за пътуването си. Дори първият от двата наши паспорта – получен в оторизирано алберге в Ирун – леко се различаваше от изобразената в интернет „официална” версия; с нея успяхме да се сдобием в албергето в Леон.
Цената на поклонническите паспорти е символична. В Ирун – където албергето е със статут donativo – паспортът се издава без конкретна цена, а поклонникът преценява дали да остави пари и каква да е сумата. В албергетата, в които паспорт може да се закупи срещу твърда сума, тя е две или три евро. Нямаме представа колко би струвало закупуването на поклоннически паспорт онлайн.
Когато казахме, че поклонническият паспорт е най-важният документ за цялото пътуване – по-важен дори от компостелата! – имахме предвид и един друг аспект на цялото начинание. Както вече бе изтъкнато, за да получите компостела, е достатъчно да изминете сто километра пеша или двеста километра на велосипед. И едва ли ще учудим някого, ако кажем, че огромният брой поклонници правят точно това. Тъкмо по тази причина – независимо по кой от пътищата сте избрали да се движите към Сантяго де Компостела – ще установите, че в последните стотина километра се движите сред тълпи, дори ако досега сте пътували като самотници. И точно тогава ще разберете как всъщност се получава така, че всяка година поклоннически удостоверения се издават на стотици хиляди.
Именно тогава ще оцените важността на поклонническия паспорт. В днешно време компостела има едва ли не половината световно население. Но вашият собствен поклоннически паспорт е уникален, той е запечатал в себе си вашия собствен маршрут, той е една минихроника на цялото ви пътуване. Именно към него ще посегнете след време, за да си припомните с умиление както хубавото, така и лошото, което сте преживели по Пътя; именно него – а не прашасващата някъде компостела – ще разгърнете пред приятели и познати, за да се похвалите със и да разкажете за стореното от вас. Това е късчето хартия, което – наред със собствената ви памет - ще съхрани и ще запази жив спомена за вашето приключение.
Имайте предвид, че може да ви бъде отказан достъп до албергето, в което желаете да спите, ако хоспиталерото прецени, че има нещо съмнително в поредността и датите на вашите печати – ако се окаже, например, че последният печат е поставен на предния ден, но на повече от 50-60 км от албергето, в което искате да спите днес. От това хоспиталерото автоматично заключава (освен ако не сте колоездач), че сте изминал въпросното разстояние не пеша, а с транспорт и или направо ви отказва достъп, или – ако все пак е благосклонен – ви оставя да чакате до настъпване на вечерния час и ви допуска едва тогава, при положение, че има незаети места.
Понякога притежанието на поклоннически паспорт има и други предимства. Едно от тях се състои в това, че именно благодарение на него поклонникът може да се нахрани с така нареченото menu del peregrino – комбинация от предястие, основно, десерт и напитка, което е идентично на стандартното menu del dia, предлагано в испанските ресторанти, но обикновено е на преференциални за поклонниците цени или се предлага извън обичайните за испанските ресторанти времена за хранене.
Друго предимство се състои в това, че чрез този паспорт поклонникът може да влезе с намаление в някои културни и религиозни институции по протежение на Пътя, за посещението на които се заплаща (музеи, определени църкви и манастири и др.).
Удостоверяването на изминатия път се извършва чрез полагане в паспорта на печати, дати и подписи от страна на различни институции. За всеки изминат ден поклонникът има нужда най-малко от един печат, а от онези, които изминават само последните 100 или 200 км, се изискват по два печата дневно. Няма ограничение за максималния брой печати, които да бъдат положени в паспорта.
Обикновено – и на практика задължително – печат (с подпис и дата) поклонникът получава в албергето, в което пренощува на съответния ден. Отделно от това, обаче, печати могат да се получат на всевъзможни места, посетени от него в рамките на деня, при придвижването от едно алберге към друго – кафенета, барове, ресторанти, църкви, музеи и др. Достатъчно е да се отбиете където и да е, да извадите поклонническия паспорт и да кажете „sello, por favor”; никой няма да ви откаже полагането на печат в него. Понякога дори можете да забележите места по пътя, на които върху проста маса стои самотен печат, придружаван от тетрадка, в която да впишете името си. В такъв случай поклонникът може и сам да положи печат в паспорта си.
Редица поклонници по пътя се превръщат в истински „ловци на печати” и се стремят да съберат колкото се може повече печати в своите паспорти. Ако сте от тях или планирате по-продължително пътуване по Пътя на св. Яков, то ще ви е необходим повече от един паспорт. Причината за това е, че в паспорта има предвидено място за не повече от четиридесет печата (обичайното време за изминаването на повечето маршрути не надхвърля четири или пет седмици, така че тези четиридесет печата в повечето случаи са напълно достатъчни).
Поклоннически паспорти се издават от оторизирани институции както в Испания, така и извън нея. Освен в поклонническото бюро в Сантяго де Компостела (основен, но и на практика безсмислен – просто защото се намира в края, а не в началото на пътя – „раздавач” на паспорти), този документ може да бъде получен в албергетата в обичайните начални точки на всеки от пътищата на св. Яков (напр. Сен Жан Пие дьо Пор в началото на Френския път, Ирун в началото на Крайбрежния път и т. н.) или в някои албергета по протежение на маршрутите. Информация за „междинните” албергета, издаващи такива паспорти, може да бъде намерена в интернет-порталите, съдържащи детайлна информация за Пътя на св. Яков.
Трябва да имате предвид, че няма предписание откъде да започнете своето пътуване и можете да сторите това в произволно избрана от вас точка, но не е зле да проверите дали на въпросното място се издава поклоннически паспорт. Ако не се издава такъв, можете да избегнете това неудобство, като си го набавите дистанционно – например в (католически) църковни институции в страната си, оторизирани дружества на Приятелите на Пътя на св. Яков в държави извън Испания и т. н. За наша огромна изненада се оказа, че католическата църква в България не разполага с поклоннически паспорти (впрочем в католическата мисия в София дори бяха потресени от факта, че някой изобщо тръгва по този път и търси подобен документ). Затова тръгнахме без такива и си ги набавихме в първото алберге по нашия път – в Ирун.
Ако все пак искате да сте сигурни в притежанието на паспорт преди началото на пътуването, може да си поръчате такъв и онлайн. Имайте предвид, че в интернет се предлагат всевъзможни по вид, форма и съдържание поклоннически паспорти, които понякога имат твърде малко общо с „оригиналния”, признаван от църквата в Компостела „креденсиал”. Независимо, че официалната информация гласи, че такива паспорти не служат за получаването на компостела, пред очите ни в поклонническото бюро на Сантяго де Компостела се изредиха десетки хора с най-разнообразни паспорти и на никого от тях не бе отказана компостела, стига да имаше нужния брой печати и да декларира религиозни мотиви за пътуването си. Дори първият от двата наши паспорта – получен в оторизирано алберге в Ирун – леко се различаваше от изобразената в интернет „официална” версия; с нея успяхме да се сдобием в албергето в Леон.
Цената на поклонническите паспорти е символична. В Ирун – където албергето е със статут donativo – паспортът се издава без конкретна цена, а поклонникът преценява дали да остави пари и каква да е сумата. В албергетата, в които паспорт може да се закупи срещу твърда сума, тя е две или три евро. Нямаме представа колко би струвало закупуването на поклоннически паспорт онлайн.
Когато казахме, че поклонническият паспорт е най-важният документ за цялото пътуване – по-важен дори от компостелата! – имахме предвид и един друг аспект на цялото начинание. Както вече бе изтъкнато, за да получите компостела, е достатъчно да изминете сто километра пеша или двеста километра на велосипед. И едва ли ще учудим някого, ако кажем, че огромният брой поклонници правят точно това. Тъкмо по тази причина – независимо по кой от пътищата сте избрали да се движите към Сантяго де Компостела – ще установите, че в последните стотина километра се движите сред тълпи, дори ако досега сте пътували като самотници. И точно тогава ще разберете как всъщност се получава така, че всяка година поклоннически удостоверения се издават на стотици хиляди.
Именно тогава ще оцените важността на поклонническия паспорт. В днешно време компостела има едва ли не половината световно население. Но вашият собствен поклоннически паспорт е уникален, той е запечатал в себе си вашия собствен маршрут, той е една минихроника на цялото ви пътуване. Именно към него ще посегнете след време, за да си припомните с умиление както хубавото, така и лошото, което сте преживели по Пътя; именно него – а не прашасващата някъде компостела – ще разгърнете пред приятели и познати, за да се похвалите със и да разкажете за стореното от вас. Това е късчето хартия, което – наред със собствената ви памет - ще съхрани и ще запази жив спомена за вашето приключение.
Comment Form is loading comments...