МАРКИРОВКАТА ПО ПЪТЯ НА СВЕТИ ЯКОВ
Официалните знаци, използвани за маркиране и сигнализация по Пътя на св. Яков, са стрелата и мидата.
Стрелата обикновено е жълта. Можете да я срещнете практически навсякъде – върху пътната настилка, по стълбове, върху указателни табели, по крайпътните мантинели, върху сгради, скали и камъни, дървета … Изобщо върху всякакви предмети, които със сигурност ще са на мястото си достатъчно дълго време и винаги ще са ориентирани по един и същ начин (ето защо на практика няма да видите стрели върху кофи за боклук, например).
Като казваме, че стрелата обикновено е жълта, имаме предвид това, че понякога ще срещнете импровизирани стрели, които по разбираеми причини не са оцветени в жълто. Така например – особено в гората – ще видите на пътя си стрела, направена от дървесни клони, шишарки или камъчета. Една от най-любопитните стрели, които имахме удоволствието да видим, бе изрязана в мъха върху един камък в Галиция…
И така, търсете стрелите … Местоположението им определено може да ви изненада понякога. За мнозина едно от удоволствията по Пътя е откриването на знаците по и за него.
Мидата представлява стилизирано изображение на мидата на св. Яков. Ако трябва да опростим външния й вид (особено в стилизираната й форма), тя може да бъде разделена на две части – основа и лъчи. Именно посоката, в която сочат лъчите, е правилната. Така например, ако лъчите сочат нагоре, то посоката е напред, ако сочат наляво, трябва да се тръгне наляво, ако сочат надясно, трябва да се завие надясно. Това е така практически навсякъде, освен в Астурия. По неизвестни за нас причини там не лъчите, а основата на мидата указва вярната посока. Имайте това предвид, за да не се загубите в Астурия!
Мидата – подобно на стрелите – може да бъде срещната на всевъзможни места. Най-често под формата на глазирана плочка (жълта мида на син фон) тя може да бъде видяна върху изобразените по-горе специални ниски стълбове (mojones) от бетон – основни маркери по Пътя на св. Яков. Подобни плочки можете да откриете вградени в зидарията на обществени постройки или частни домове, които се разполагат на самия път. Можете да ги съзрете и насред уличната или тротоарната настилка. Понякога, обаче, трябва да сте внимателни и да се научите да различавате мидите-указатели от мидите, които много често са част от гербовете на селищата покрай Пътя и се срещат къде ли не, без да имат непосредствена връзка с пътя (така например има градчета, в които всички канализационни шахти са украсени с мидата на св. Яков).
Стрелите и мидите могат да се срещнат и съчетани едни с други върху един същ пътен знак. Освен тях нерядко се срещат и други знаци – например изображение на пешеходец с висока тояга в ръка, на която е закачена кратунка; стандартни или нестандартни указателни табели с надписи (най-често срещаният – логично – е Camino de Santiago), сочещи в правилната посока и др.
Понякога всичко гореизброено е обединено в едно цяло. В земята на баските, например, маркировката е изпълнена предимно във вид на дървени mojones, върху които има комбинирано изображение на мида, стрела, пешеходец с тояга и стилизиран накрайник на тояга, гарнирани със загадъчния надпис Donejakue Bidea. Последното означава „Пътя на св. Яков” на баски език.
Общото ни впечатление е, че испанците се отнасят много отговорно към маркировката по Пътя. Части от нея подлежат на унищожение само при много сериозни причини (например строеж, който засяга по някакъв начин предмети, върху които са поставени маркиращи символи). Отделно от това практически не попаднахме на никакви опити за нейното фалшифициране и подвеждане на поклонниците. Можем да си се сетим за едва два случая, в които маркировката правеше опит да отклони пътуващия нерегламентирано от основния път, и то не за друго, а за да го подтикне към наскоро открито алберге, разположенио на сравнително голямо разстояние от традиционния маршрут.
В заключение можем да кажем, че навсякъде, откъдето минахме, поклонниците няма защо да се боят, че ще объркат фатално пътя. А дори и да сторят това и да вървят известно време, без да виждат знаците, винаги могат да разчитат на някого, който ще ги упъти в правилната посока.
Comment Form is loading comments...