МОТИВАЦИЯТА НА ПОКЛОННИКА
През средновековието поклонниците тръгвали по пътя на св. Яков, водени от религиозни мотиви в тесния смисъл на думата. Продължителното, изтощително и нерядко опасно пътуване към Сантяго било видим израз на почитанието им към апостола и верността им към християнската вяра. Често в замяна на това те очаквали опрощение на греховете или изцеление от някаква болест. Известни са и случаи, в които поклонниците тръгват на път, за да благодарят за случило им се добро или с конкретна молба в душата. Разбира се, не всички поклонници са пътували доброволно; има достатъчно свидетелства за това, че грешници и осъдени са поемали по Пътя на св. Яков с цел изкупление на вината си.
Освен тези официални, чисто религиозни и най-вече благочестиви мотиви със сигурност е имало и други, за които, обаче, днес може само да се предполага, защото не са ясно документирани. Все пак при някои поклоннически пътеписи от отминалите векове между редовете прозират мотиви като жажда за приключения, културен интерес, та дори и туристически нагласи в техния чист вид. Да, хората са удивително еднакви, независимо кога им е отредено да изминат земния си път!
Ако вярваме на днешните официални статистики на католическата църква, и в нашето съвремие пътуващите по Пътя ще да са движени най-вече от религиозна благочестивост. Тази статистика, обаче, не е особено представителна. Това е така, защото онези, които в края на своето пътуване декларират мотиви, различни от религиозните, не получават официалния църковен документ, удостоверяващ за извършеното от тях поклонение (т. нар. компостела), а само просто потвърждение, което в известна степен отнема от блясъка на постижението и го лишава от завършеност. Ето защо почти всички – независимо от действителните им мотиви за пътуването (ако дори изобщо могат да назоват конкретни такива!) – посочват религиозната мотивация като основна движеща сила.
Ако се вгледаме по-детайлно в поклонниците, които срещаме по пътя на св. Яков, не може да се отрече, че мнозина от тях действително са движени от някакви духовни мотиви в най-общия смисъл на думата, макар те трудно могат да бъдат характеризирани като строго религиозни, ако щете дори в средновековния смисъл на думата. Това е така, защото и самата духовна мотивация е претърпяла промяна с течение на времето. Днес рядко някой тръгва на път под натиска на религиозна принуда или заради страха от адските мъки, заради огромната си любов към апостол Яков или в очакване на някакво божествено чудо. Най-честата (днешна) духовна мотивация – особено сред по-младите поклонници – е модното увлечение, наречено „търсене на себе си”, желанието за откриване на смисъл и ориентири в живота. Казвайки „модно увлечение”, далеч не искаме непременно да иронизираме това явление, тъй като мнозина искрено желаят да намерят отговори на свои житейски въпроси и тръгват да ги търсят по Пътя на св. Яков. Друг е въпросът дали щяха да тръгнат точно по този път, ако той не бе толкова "моден" и ако не бяха попаднали на литературни творби, надълго и нашироко занимаващи читателите си с търсенията – и намирането на правилните отговори – на своите автори по време на същото това пътуване. Във всички случаи тази нова духовна мотивация далеч не е обвързана пряко с християнската вяра и посяга към верски и религиозни модели, често стоящи на твърде различни от нейните позиции.
Ние, бидейки представители на едно поколение, което помни детските и юношеските организации на социалистическото общество, а единият от нас е служил и на Република България като редовен наборен войник, отговорно можем да заявим, че мнозина сред младите пилигрими по Пътя просто търсят изживявания, на които ние сме се радвали в съзнателна и полусъзнателна възраст, а те – за добро или за зло – никога не са изпитали.
Днес най-често срещана е особена смесена мотивация, в която се преплитат интересът към испанската култура и кухня (добила култов статус в последните няколко десетилетия най-вече сред германци, британци и скандинавци), желанието за активно физическо натоварване (мнозина превръщат това пътуване в може би най-скъпия „фитнес” на света), надеждата да се опознаят различни хора, представители на различни култури, възрастови групи и социални слоеве и др.
Като стана дума за последното, не можем да не отбележим, че е особено интересна гледка да се наблюдават хора от различни страни и дори раси да дискутират проблеми от „живота на другия”, без дори да могат да посочат на картата страната, от която той идва; на практика мнозина, желаещи да „опознаят другите”, се прибират у дома си, просто затвърдили в умовете и душите си стереотипите по отношение на същите тези „други”, които са им втълпявани от деца в семейството, в училище и в медиите.
За една част от поклонниците пътуването по Пътя на св. Яков е чисто и просто начин за евтино прекарване на отпуската. Та къде другаде в Западна Европа ще откриете начин да спите в сравнително прилични условия за по пет евро на ден?! Немалко от хората с подобна мотивация будят отвращение сред огромната част от поклонниците, и то с основание. Това е така, защото те си лягат последни (при това порядъчно наквасени), стават последни, продължавайки да се квасят, след което вземат автобус или друг транспорт, за да пристигнат в следващото алберге преди всички останали и … да започнат отначало. За щастие подобни екземпляри са редки и са концентрирани основно по Френския път, тъй като той е най-популярен, предлага най-много забавления на единица разстояние и е най-евтин от всички други маршрути към Сантяго.
Други пък тръгват по Пътя в съзнателно търсене на простичък начин на живот, намиращ се в контраст с ежедневието им на консуматори. По този начин те (понякога несъзнателно) попадат в графата на – най-общо казано – духовно мотивираните люде, бягащи от „светското” и „земното” в търсене на нещо по-възвишено, на някакво (макар и елементарно) „изпитание”. Впрочем особено забавно е да се наблюдава как хора с именно такава мотивация само ден-два след началото на пътуването започват неистово да се оплакват, че не просто Пътят, а Испания като цяло, не е „Англия” или „Германия”.
Има и такива, които вървят по Пътя на св. Яков, защото искат … да вървят по Пътя на св. Яков. Това е групата на почти професионалните поклонници, които гледат на различните маршрути, водещи към Сантяго, като на скалпове, които година след година закачат на колана си (преди три години Френския път, миналата година Северния, тази година Сребърния, догодина … и т. н.). Това са хора, на които пътуването е влязло под кожата и не ги свърта на едно място у дома. Удивителен, обаче, е фактът, че те винаги тръгват отново по Пътя на св. Яков, а не търсят нови предизвикателства в други земи.
При някои от тях, впрочем, това е съпътствано от написването (а по-сетне и актуализирането) на удивително добри пътеписи, така че те често са от особена полза за всички останали пилигрими.
Други пък тръгват по Пътя просто защото „всички правят така”. Модното увлечение, наречено „Камино де Сантяго” и особената му сила в последните години не бива да бъдат подценявани!
Има и хора, при които няма никаква мотивация. Те просто са тръгнали, защото някой им е казал, че трябва да го направят. Никога няма да забравим една млада французойка и по-малкия й брат, които бяха тръгнали сам-сами по настояване на … баба си, която изминала Северния път няколко години по-рано, много й харесало и на практика ги задължила да сторят същото.
Когато толкова много различни хора от толкова много различни култури с толкова много различни мотиви са тръгнали на път едновременно и са принудени да съжителстват заедно за известен период от време, неизменно се стига до конфликтни ситуации. Не позволявайте на нервите си да вземат връх и помнете винаги, че Пътят няма как да се различава от Живота!
Освен тези официални, чисто религиозни и най-вече благочестиви мотиви със сигурност е имало и други, за които, обаче, днес може само да се предполага, защото не са ясно документирани. Все пак при някои поклоннически пътеписи от отминалите векове между редовете прозират мотиви като жажда за приключения, културен интерес, та дори и туристически нагласи в техния чист вид. Да, хората са удивително еднакви, независимо кога им е отредено да изминат земния си път!
Ако вярваме на днешните официални статистики на католическата църква, и в нашето съвремие пътуващите по Пътя ще да са движени най-вече от религиозна благочестивост. Тази статистика, обаче, не е особено представителна. Това е така, защото онези, които в края на своето пътуване декларират мотиви, различни от религиозните, не получават официалния църковен документ, удостоверяващ за извършеното от тях поклонение (т. нар. компостела), а само просто потвърждение, което в известна степен отнема от блясъка на постижението и го лишава от завършеност. Ето защо почти всички – независимо от действителните им мотиви за пътуването (ако дори изобщо могат да назоват конкретни такива!) – посочват религиозната мотивация като основна движеща сила.
Ако се вгледаме по-детайлно в поклонниците, които срещаме по пътя на св. Яков, не може да се отрече, че мнозина от тях действително са движени от някакви духовни мотиви в най-общия смисъл на думата, макар те трудно могат да бъдат характеризирани като строго религиозни, ако щете дори в средновековния смисъл на думата. Това е така, защото и самата духовна мотивация е претърпяла промяна с течение на времето. Днес рядко някой тръгва на път под натиска на религиозна принуда или заради страха от адските мъки, заради огромната си любов към апостол Яков или в очакване на някакво божествено чудо. Най-честата (днешна) духовна мотивация – особено сред по-младите поклонници – е модното увлечение, наречено „търсене на себе си”, желанието за откриване на смисъл и ориентири в живота. Казвайки „модно увлечение”, далеч не искаме непременно да иронизираме това явление, тъй като мнозина искрено желаят да намерят отговори на свои житейски въпроси и тръгват да ги търсят по Пътя на св. Яков. Друг е въпросът дали щяха да тръгнат точно по този път, ако той не бе толкова "моден" и ако не бяха попаднали на литературни творби, надълго и нашироко занимаващи читателите си с търсенията – и намирането на правилните отговори – на своите автори по време на същото това пътуване. Във всички случаи тази нова духовна мотивация далеч не е обвързана пряко с християнската вяра и посяга към верски и религиозни модели, често стоящи на твърде различни от нейните позиции.
Ние, бидейки представители на едно поколение, което помни детските и юношеските организации на социалистическото общество, а единият от нас е служил и на Република България като редовен наборен войник, отговорно можем да заявим, че мнозина сред младите пилигрими по Пътя просто търсят изживявания, на които ние сме се радвали в съзнателна и полусъзнателна възраст, а те – за добро или за зло – никога не са изпитали.
Днес най-често срещана е особена смесена мотивация, в която се преплитат интересът към испанската култура и кухня (добила култов статус в последните няколко десетилетия най-вече сред германци, британци и скандинавци), желанието за активно физическо натоварване (мнозина превръщат това пътуване в може би най-скъпия „фитнес” на света), надеждата да се опознаят различни хора, представители на различни култури, възрастови групи и социални слоеве и др.
Като стана дума за последното, не можем да не отбележим, че е особено интересна гледка да се наблюдават хора от различни страни и дори раси да дискутират проблеми от „живота на другия”, без дори да могат да посочат на картата страната, от която той идва; на практика мнозина, желаещи да „опознаят другите”, се прибират у дома си, просто затвърдили в умовете и душите си стереотипите по отношение на същите тези „други”, които са им втълпявани от деца в семейството, в училище и в медиите.
За една част от поклонниците пътуването по Пътя на св. Яков е чисто и просто начин за евтино прекарване на отпуската. Та къде другаде в Западна Европа ще откриете начин да спите в сравнително прилични условия за по пет евро на ден?! Немалко от хората с подобна мотивация будят отвращение сред огромната част от поклонниците, и то с основание. Това е така, защото те си лягат последни (при това порядъчно наквасени), стават последни, продължавайки да се квасят, след което вземат автобус или друг транспорт, за да пристигнат в следващото алберге преди всички останали и … да започнат отначало. За щастие подобни екземпляри са редки и са концентрирани основно по Френския път, тъй като той е най-популярен, предлага най-много забавления на единица разстояние и е най-евтин от всички други маршрути към Сантяго.
Други пък тръгват по Пътя в съзнателно търсене на простичък начин на живот, намиращ се в контраст с ежедневието им на консуматори. По този начин те (понякога несъзнателно) попадат в графата на – най-общо казано – духовно мотивираните люде, бягащи от „светското” и „земното” в търсене на нещо по-възвишено, на някакво (макар и елементарно) „изпитание”. Впрочем особено забавно е да се наблюдава как хора с именно такава мотивация само ден-два след началото на пътуването започват неистово да се оплакват, че не просто Пътят, а Испания като цяло, не е „Англия” или „Германия”.
Има и такива, които вървят по Пътя на св. Яков, защото искат … да вървят по Пътя на св. Яков. Това е групата на почти професионалните поклонници, които гледат на различните маршрути, водещи към Сантяго, като на скалпове, които година след година закачат на колана си (преди три години Френския път, миналата година Северния, тази година Сребърния, догодина … и т. н.). Това са хора, на които пътуването е влязло под кожата и не ги свърта на едно място у дома. Удивителен, обаче, е фактът, че те винаги тръгват отново по Пътя на св. Яков, а не търсят нови предизвикателства в други земи.
При някои от тях, впрочем, това е съпътствано от написването (а по-сетне и актуализирането) на удивително добри пътеписи, така че те често са от особена полза за всички останали пилигрими.
Други пък тръгват по Пътя просто защото „всички правят така”. Модното увлечение, наречено „Камино де Сантяго” и особената му сила в последните години не бива да бъдат подценявани!
Има и хора, при които няма никаква мотивация. Те просто са тръгнали, защото някой им е казал, че трябва да го направят. Никога няма да забравим една млада французойка и по-малкия й брат, които бяха тръгнали сам-сами по настояване на … баба си, която изминала Северния път няколко години по-рано, много й харесало и на практика ги задължила да сторят същото.
Когато толкова много различни хора от толкова много различни култури с толкова много различни мотиви са тръгнали на път едновременно и са принудени да съжителстват заедно за известен период от време, неизменно се стига до конфликтни ситуации. Не позволявайте на нервите си да вземат връх и помнете винаги, че Пътят няма как да се различава от Живота!
Comment Form is loading comments...