НОЩУВАНЕТО ПО ПЪТЯ НА СВЕТИ ЯКОВ
В днешно време поклонниците по Пътя на Св. Яков се радват на чудесна инфраструктура, един от елементите на която е впечатляващата мрежа от подслони - най-вече обществени (общински, църковни или поддържани от дружества), но и частни - разположени в стотици селища по протежение на маршрута. По-голямата част от тях имат характера на хижи или туристически спални (съгласно обичайната българска терминология); тъй като на испански те се наричат albergue (мн. число albergues), решихме да ползваме в нашия текст именно този термин, а не "подслон", "хижа" или "спалня".
Обичайното поклонническо алберге изглежда по следния начин - едно или няколко общи спални помещения, в които са разположени най-често двуетажни легла. Банята и тоалетната са неделима част от албергето, а в огромния брой случаи то разполага и с минималистично оборудвана кухня (маси, столове, шкафове с елементарна посуда, бързонагряваща кана за топла вода, микровълнова фурна и/или електрическа печка). Част от албергетата предлагат безплатни или (най-вече) платени перални и сушилни (обичайно работещи с монети). Там, където такива липсват, обикновено има възможност за ползване на малка електрическа центрофуга, която позволява по-бързото изсушаване на изпраните на ръка дрехи. В редица албергета има и общи помещения, в които дори се помещава малка библиотека, в която се срещат най-различни книги на различни езици - от пътеводители през религиозна литература до криминалета, завещани на библиотеката на албергето от безименни поклонници.
Цената на нощувката във всяко едно алберге е различна - от нула до десет-дванадесет евро. Безплатна може да е нощувката в онези албергета, които са със статут "donativo", т. е. разчитащи на дарения на поклонниците; в тях не сте задължен да оставите пари, макар обичайната практика е да се дарява поне минимална сума (три-пет евро на човек). Дори да не го направите, никой няма да ви каже нищо! Пътят е и за най-бедните...
Когато се ползва мрежата от поклоннически албергета, средната нощувка по Пътя на Св. Яков възлиза на пет-шест евро на човек, което е повече от смешна сума дори от "българска" гледна точка.
Всяко алберге има поне един домакин, наречен хоспиталеро. Той е жител на селището, в което се намира албергето, и без изключение е доброволец, който служи на поклонниците по Пътя. Той е човекът, който ви посреща, регистрира и поставя печат в поклонническия ви паспорт. Винаги иде реч за сърдечни, усмихнати и приветливи хора, които имат желание да ви помогнат всячески съгласно своите сили и възможности. От вас се очаква да не злоупотребявате с тях и да помните, че в крайна сметка те с нищо не са ви длъжни. Другото, което следва да имате предвид, е, че те твърде рядко говорят друг език освен испански, така че се настройте за жестомимично общуване, особено ако имате по-специфични желания, надхвърлящи основния речников запас, обслужващ елементарните човешки взаимоотношения по Пътя.
Също така трябва да имате предвид, че във всяко алберге имате възможност да спите само веднъж. На сутринта събирате багажа си и продължавате нататък. Изключения се допускат само за поклонници, които са болни. Последното е средновековен обичай, запазен до ден днешен (в някои албергета дори има обособени малки помещения, предвидени именно за болни поклонници), който, обаче, все повече губи своето значение. Причината за това е, че днес - за разлика от средновековието - ако действително имате здравословен проблем, който няма да ви позволи да продължите пътя си, ще се обърнете към медицинско заведение, а няма да разчитате на грижите на хоспиталерото.
В албергетата по принцип завивки не се предлагат. Леглата са оборудвани с матрак и възглавница, но останалото поклонникът трябва да си носи сам (спален чувал, чаршаф и т. н.). Ако сте избрали да носите чаршафи, а не спални чували, и прецените, че с тях ще ви е хладно на дадено място (Северна Испания може да бъде учудващо студена през нощта, макар и в разгара на лятото), нищо не пречи да попитате за одеяла - такива нерядко са налични в албергетата. Ако има, хоспиталерото няма да ви откаже.
Обществените албергета по правило не приемат резервации. Редът за заемане на местата за спане в тях е на принципа "който превари, той завари", т. е. поклонниците се настаняват по реда на пристигането си. Тъй като те се обслужват от малък брой доброволци, най-често отварят сравнително късно - не по-рано от обяд, а най-често и следобед. Редки са случаите на албергета, в които можете да се настаните по всяко време на деня. По тази причина често се получава така, че поклонниците пристигат в съответното алберге преди то да е отворило врати. В такъв случай обичаят е да запазите реда си, като оставите раницата си до вратата (ако сте пръв) или във вече образувала се редица от раници. Много честа гледка е пред албергето да няма жива душа и само подобна редица от раници да свидетелства за броя на хората, които вече са пристигнали и междувременно са отишли някъде другаде в очакване на албергето да отвори. В общи линии е напълно безопасно да оставите раницата си без надзор, но все пак бихме препоръчали да не оставяте в нея ценности и документи. Трябва да имате предвид, че раницата ви пази ред, но не и след като албергето вече е отворило врати. Казано другояче, ако то отваря в 15.00 часа, а вие сте оставили раницата си пред него в 13.00 часа и сте решили да се настаните в 16.00 часа, няма никаква гаранция, че ще намерите място. Ето защо, дори да си резервирате място по този начин, не е зле да се появите пред албергето малко преди то да започне да приема поклонници.
Настаняването в албергето обикновено се извършва на място, т. е. в самото него, но има случаи, в които предварително трябва да се отбиете до някаква местна обществена служба (най-често туристически информационен център, община, а понякога и полицейски участък), в която се регистрирате и едва след това се сдобивате с правото да се настаните в албергето. Подобни случаи са изрично споменати в интернет-порталите, посочени в раздел Информация.
Огромната част от обществените албергета имат вечерен час. Най-често той е 22.00 часа, в редки случаи 23.00 часа. Какво означава този вечерен час? На първо място, той маркира времето, до което най-късно можете да се настаните в албергето. След него на практика не можете да разчитате на подслон в него. Освен това, дори веднъж да сте се настанил, това е часът, до който трябва да сте се прибрал в албергето, защото в противен случай рискувате да останете на улицата, независимо от това, че сте платили за леглото си. Просто след този час албергето се заключва, хоспиталерото - ако не спи в албергето - си тръгва (но дори и да е там, изобщо не е длъжен да ви приеме), и то може да се отваря само отвътре, т. е. може да бъде напуснато, но не и да се влезе в него. Идеята на този вечерен час е албергетата да не се превръщат в "аврамов дом", в и от който всеки да влиза и излиза, когато си поиска, и да смущава съня на останалите - по простата причина, че албергетата са замислени именно като място за подслон и почивка на уморени ходещи поклонници, а не за любители на тежки софри и иначе пълнокръвния испански нощен живот. Обичаят повелява лампите в албергето да се гасят или в посочения вечерен час, или най-късно половин час след него, като се очаква след това всички да са по леглата си. В някои албергета това дори е автоматично управляван процес, т. е. всякакви изключения от правилото са предварително елиминирани, макар в повечето случаи това да се върши от хоспиталерото, или пък от самите поклонници.
Албергето се напуска до определен час на следващата сутрин, като той обикновено варира между 07.00 часа и 09.00 часа. Времето между напускането на албергето от една група поклонници и отварянето му следобед за следваща група поклонници се използва за почистването му и привеждането му в приличен вид за новодошлите.
Важно е да се знае, че малка част от албергетата работят целогодишно. Повечето са отворени от късна пролет до ранна есен, а някои от тях дори само за по два-три месеца през летния сезон. Ето защо при планиране на маршрут извън тези периоди е хубаво да се провери много внимателно на кои албергета може наистина да се разчита.
Между средата на юли и средата на септември по Пътя на св. Яков - и най-вече по неговите най-популярни трасета (сред тях са Френският и Крайбрежният път) се движи безчетно множество поклонници, които буквално препълват албергетата. В тези месеци пътуването може да се превърне в луда напревара за свободни места и легла, като в случая важат законите на естествения подбор - оцеляват само най-подготвените, слабите и възрастните рядко имат шанс. Затова не е зле човек да е подготвен - в отделни случаи - и за алтернативни варианти за нощуване, различни от този, който е избран първоначално.
Някои албергета са съпътствани от подслони, които предлагат спартански условия за спане, но все пак са по-добре от нищо. Тези подслони могат да са с най-различен характер - училищни гимнастически салони, покрити спортни площадки, тенис-балони и какво ли още не, което просто има покрив над главата си. В такъв случай поклонникът има пълната възможност да използва услугите, предлагащи се в албергето - да се изкъпе, да си сготви, да си изпере и изсуши дрехите, но настъпи ли вечерният час, се оттегля да спи в алтернативния подслон. Там легла не се предлагат и се спи на спални чували, но нерядко албергетата са допълнително оборудвани с елементарни допълнителни матраци или най-малкото шалтета, които се предлагат на разположение на поклонниците без допълнително заплащане.
Понякога - макар това да не е особено обичайна практика - хоспиталерото е достатъчено великодушен, за да ви остави да спите на пода в общите помещения на самото алберге, като и в този случай не получавате легло, а най-много матрак или постелка.
Ако подобни алтернативи са изчерпани или не са налични, поклонникът е принуден да разчита на алтернативни подслони, при които - естествено - е принуден да бръкне по-дълбоко в кесията си. Те, обаче, са доста по-комфортни, така щото редица поклонници избират да нощуват само в такива, избягвайки класическите албергета. Още повече, че макар и по-скъпи, те пак биват доста евтини от гледна точка на (западно)европейския стандарт. На подобно място - младежка хижа (albergue juvenil), пансион, хостал или малко семейно хотелче - може да се спи (вкл. със закуска) срещу 15-20 евро на вечер, което е всичко друго, но не и крещящо висока цена.
Разбира се, прегледът ни няма да бъде пълен, ако не споменем още една алтернатива - спане под открито небе, на палатка или дори без такава, а само на чували. Предвид това, че ние не ползвахме в нито един момент подобна възможност, няма да можем да сме особено изчерпателни, но все пак можем да споделим някои общи впечатления. Подобно на целия Европейски съюз, така и в Испания свободното къмпингуване не се толерира и практикуващите го се третират като нарушители, които подлежат на доста солени глоби. Разбира се винаги може да се дискутира относно понятието "свободно къмпингуване" и дали то включва разпъването на палатка късно вечер и прибирането й рано сутрин, а не само трайното разполагане на биваци от палатки и каравани извън обозначени за целта места, но едва ли ще ви се иска да започвате подобна дискусия с местните власти. Това най-вероятно е основната причина - наред с така или иначе чудесната и евтина спална инфраструктура по Пътя - поради която не видяхме практически никакви поклонници, които да се придвижват към Сантяго де Компостела, спейки само под открито небе. Другата - и не по-малко съществена причина - е може би това, че в Испания (или поне там, откъдето минахме ние) такова нещо като "свободна земя" на практика не съществува. Всичко - буквално до последния квадратен метър - е култивирано, парцелирано, обработено и оградено (вкл. пасища и горски масиви); човек трудно може да кривне от пътищата и пътеките по малка нужда, камо ли да разпъне палатката или чувала си. Чели сме из западни форуми, че този или онзи поклонник е съумявал да стори това, но то винаги е минавало през уговаряне със собственика и позволение от негова страна. В по-малки населени места, където албергето разполага с двор или градина, се случва да се видят разпънати палатки край него, като спящите в тях са свободни да използват удобствата на албергето от рода на баня, кухня и възможности за пране. Не навсякъде, обаче, има подобна възможност.
Обичайното поклонническо алберге изглежда по следния начин - едно или няколко общи спални помещения, в които са разположени най-често двуетажни легла. Банята и тоалетната са неделима част от албергето, а в огромния брой случаи то разполага и с минималистично оборудвана кухня (маси, столове, шкафове с елементарна посуда, бързонагряваща кана за топла вода, микровълнова фурна и/или електрическа печка). Част от албергетата предлагат безплатни или (най-вече) платени перални и сушилни (обичайно работещи с монети). Там, където такива липсват, обикновено има възможност за ползване на малка електрическа центрофуга, която позволява по-бързото изсушаване на изпраните на ръка дрехи. В редица албергета има и общи помещения, в които дори се помещава малка библиотека, в която се срещат най-различни книги на различни езици - от пътеводители през религиозна литература до криминалета, завещани на библиотеката на албергето от безименни поклонници.
Цената на нощувката във всяко едно алберге е различна - от нула до десет-дванадесет евро. Безплатна може да е нощувката в онези албергета, които са със статут "donativo", т. е. разчитащи на дарения на поклонниците; в тях не сте задължен да оставите пари, макар обичайната практика е да се дарява поне минимална сума (три-пет евро на човек). Дори да не го направите, никой няма да ви каже нищо! Пътят е и за най-бедните...
Когато се ползва мрежата от поклоннически албергета, средната нощувка по Пътя на Св. Яков възлиза на пет-шест евро на човек, което е повече от смешна сума дори от "българска" гледна точка.
Всяко алберге има поне един домакин, наречен хоспиталеро. Той е жител на селището, в което се намира албергето, и без изключение е доброволец, който служи на поклонниците по Пътя. Той е човекът, който ви посреща, регистрира и поставя печат в поклонническия ви паспорт. Винаги иде реч за сърдечни, усмихнати и приветливи хора, които имат желание да ви помогнат всячески съгласно своите сили и възможности. От вас се очаква да не злоупотребявате с тях и да помните, че в крайна сметка те с нищо не са ви длъжни. Другото, което следва да имате предвид, е, че те твърде рядко говорят друг език освен испански, така че се настройте за жестомимично общуване, особено ако имате по-специфични желания, надхвърлящи основния речников запас, обслужващ елементарните човешки взаимоотношения по Пътя.
Също така трябва да имате предвид, че във всяко алберге имате възможност да спите само веднъж. На сутринта събирате багажа си и продължавате нататък. Изключения се допускат само за поклонници, които са болни. Последното е средновековен обичай, запазен до ден днешен (в някои албергета дори има обособени малки помещения, предвидени именно за болни поклонници), който, обаче, все повече губи своето значение. Причината за това е, че днес - за разлика от средновековието - ако действително имате здравословен проблем, който няма да ви позволи да продължите пътя си, ще се обърнете към медицинско заведение, а няма да разчитате на грижите на хоспиталерото.
В албергетата по принцип завивки не се предлагат. Леглата са оборудвани с матрак и възглавница, но останалото поклонникът трябва да си носи сам (спален чувал, чаршаф и т. н.). Ако сте избрали да носите чаршафи, а не спални чували, и прецените, че с тях ще ви е хладно на дадено място (Северна Испания може да бъде учудващо студена през нощта, макар и в разгара на лятото), нищо не пречи да попитате за одеяла - такива нерядко са налични в албергетата. Ако има, хоспиталерото няма да ви откаже.
Обществените албергета по правило не приемат резервации. Редът за заемане на местата за спане в тях е на принципа "който превари, той завари", т. е. поклонниците се настаняват по реда на пристигането си. Тъй като те се обслужват от малък брой доброволци, най-често отварят сравнително късно - не по-рано от обяд, а най-често и следобед. Редки са случаите на албергета, в които можете да се настаните по всяко време на деня. По тази причина често се получава така, че поклонниците пристигат в съответното алберге преди то да е отворило врати. В такъв случай обичаят е да запазите реда си, като оставите раницата си до вратата (ако сте пръв) или във вече образувала се редица от раници. Много честа гледка е пред албергето да няма жива душа и само подобна редица от раници да свидетелства за броя на хората, които вече са пристигнали и междувременно са отишли някъде другаде в очакване на албергето да отвори. В общи линии е напълно безопасно да оставите раницата си без надзор, но все пак бихме препоръчали да не оставяте в нея ценности и документи. Трябва да имате предвид, че раницата ви пази ред, но не и след като албергето вече е отворило врати. Казано другояче, ако то отваря в 15.00 часа, а вие сте оставили раницата си пред него в 13.00 часа и сте решили да се настаните в 16.00 часа, няма никаква гаранция, че ще намерите място. Ето защо, дори да си резервирате място по този начин, не е зле да се появите пред албергето малко преди то да започне да приема поклонници.
Настаняването в албергето обикновено се извършва на място, т. е. в самото него, но има случаи, в които предварително трябва да се отбиете до някаква местна обществена служба (най-често туристически информационен център, община, а понякога и полицейски участък), в която се регистрирате и едва след това се сдобивате с правото да се настаните в албергето. Подобни случаи са изрично споменати в интернет-порталите, посочени в раздел Информация.
Огромната част от обществените албергета имат вечерен час. Най-често той е 22.00 часа, в редки случаи 23.00 часа. Какво означава този вечерен час? На първо място, той маркира времето, до което най-късно можете да се настаните в албергето. След него на практика не можете да разчитате на подслон в него. Освен това, дори веднъж да сте се настанил, това е часът, до който трябва да сте се прибрал в албергето, защото в противен случай рискувате да останете на улицата, независимо от това, че сте платили за леглото си. Просто след този час албергето се заключва, хоспиталерото - ако не спи в албергето - си тръгва (но дори и да е там, изобщо не е длъжен да ви приеме), и то може да се отваря само отвътре, т. е. може да бъде напуснато, но не и да се влезе в него. Идеята на този вечерен час е албергетата да не се превръщат в "аврамов дом", в и от който всеки да влиза и излиза, когато си поиска, и да смущава съня на останалите - по простата причина, че албергетата са замислени именно като място за подслон и почивка на уморени ходещи поклонници, а не за любители на тежки софри и иначе пълнокръвния испански нощен живот. Обичаят повелява лампите в албергето да се гасят или в посочения вечерен час, или най-късно половин час след него, като се очаква след това всички да са по леглата си. В някои албергета това дори е автоматично управляван процес, т. е. всякакви изключения от правилото са предварително елиминирани, макар в повечето случаи това да се върши от хоспиталерото, или пък от самите поклонници.
Албергето се напуска до определен час на следващата сутрин, като той обикновено варира между 07.00 часа и 09.00 часа. Времето между напускането на албергето от една група поклонници и отварянето му следобед за следваща група поклонници се използва за почистването му и привеждането му в приличен вид за новодошлите.
Важно е да се знае, че малка част от албергетата работят целогодишно. Повечето са отворени от късна пролет до ранна есен, а някои от тях дори само за по два-три месеца през летния сезон. Ето защо при планиране на маршрут извън тези периоди е хубаво да се провери много внимателно на кои албергета може наистина да се разчита.
Между средата на юли и средата на септември по Пътя на св. Яков - и най-вече по неговите най-популярни трасета (сред тях са Френският и Крайбрежният път) се движи безчетно множество поклонници, които буквално препълват албергетата. В тези месеци пътуването може да се превърне в луда напревара за свободни места и легла, като в случая важат законите на естествения подбор - оцеляват само най-подготвените, слабите и възрастните рядко имат шанс. Затова не е зле човек да е подготвен - в отделни случаи - и за алтернативни варианти за нощуване, различни от този, който е избран първоначално.
Някои албергета са съпътствани от подслони, които предлагат спартански условия за спане, но все пак са по-добре от нищо. Тези подслони могат да са с най-различен характер - училищни гимнастически салони, покрити спортни площадки, тенис-балони и какво ли още не, което просто има покрив над главата си. В такъв случай поклонникът има пълната възможност да използва услугите, предлагащи се в албергето - да се изкъпе, да си сготви, да си изпере и изсуши дрехите, но настъпи ли вечерният час, се оттегля да спи в алтернативния подслон. Там легла не се предлагат и се спи на спални чували, но нерядко албергетата са допълнително оборудвани с елементарни допълнителни матраци или най-малкото шалтета, които се предлагат на разположение на поклонниците без допълнително заплащане.
Понякога - макар това да не е особено обичайна практика - хоспиталерото е достатъчено великодушен, за да ви остави да спите на пода в общите помещения на самото алберге, като и в този случай не получавате легло, а най-много матрак или постелка.
Ако подобни алтернативи са изчерпани или не са налични, поклонникът е принуден да разчита на алтернативни подслони, при които - естествено - е принуден да бръкне по-дълбоко в кесията си. Те, обаче, са доста по-комфортни, така щото редица поклонници избират да нощуват само в такива, избягвайки класическите албергета. Още повече, че макар и по-скъпи, те пак биват доста евтини от гледна точка на (западно)европейския стандарт. На подобно място - младежка хижа (albergue juvenil), пансион, хостал или малко семейно хотелче - може да се спи (вкл. със закуска) срещу 15-20 евро на вечер, което е всичко друго, но не и крещящо висока цена.
Разбира се, прегледът ни няма да бъде пълен, ако не споменем още една алтернатива - спане под открито небе, на палатка или дори без такава, а само на чували. Предвид това, че ние не ползвахме в нито един момент подобна възможност, няма да можем да сме особено изчерпателни, но все пак можем да споделим някои общи впечатления. Подобно на целия Европейски съюз, така и в Испания свободното къмпингуване не се толерира и практикуващите го се третират като нарушители, които подлежат на доста солени глоби. Разбира се винаги може да се дискутира относно понятието "свободно къмпингуване" и дали то включва разпъването на палатка късно вечер и прибирането й рано сутрин, а не само трайното разполагане на биваци от палатки и каравани извън обозначени за целта места, но едва ли ще ви се иска да започвате подобна дискусия с местните власти. Това най-вероятно е основната причина - наред с така или иначе чудесната и евтина спална инфраструктура по Пътя - поради която не видяхме практически никакви поклонници, които да се придвижват към Сантяго де Компостела, спейки само под открито небе. Другата - и не по-малко съществена причина - е може би това, че в Испания (или поне там, откъдето минахме ние) такова нещо като "свободна земя" на практика не съществува. Всичко - буквално до последния квадратен метър - е култивирано, парцелирано, обработено и оградено (вкл. пасища и горски масиви); човек трудно може да кривне от пътищата и пътеките по малка нужда, камо ли да разпъне палатката или чувала си. Чели сме из западни форуми, че този или онзи поклонник е съумявал да стори това, но то винаги е минавало през уговаряне със собственика и позволение от негова страна. В по-малки населени места, където албергето разполага с двор или градина, се случва да се видят разпънати палатки край него, като спящите в тях са свободни да използват удобствата на албергето от рода на баня, кухня и възможности за пране. Не навсякъде, обаче, има подобна възможност.
Comment Form is loading comments...