ИСТОРИЯТА НА ПЪТЯ НА СВЕТИ ЯКОВ
В основата на поклонническото движение към Сантяго де Компостела и възникването на Пътя на св. Яков лежи легендата за този християнски светец и най-вече за неговата дейност на Пиренейския полуостров.
Св. Яков Стария (Заведеев) е – съгласно евангелската традиция – един от дванадесетте апостоли на Исус Христос. Около десетилетие след кръстната смърт на Исус той е екзекутиран с меч по заповед на цар Ирод Агрипа – деяние, отразено отново в християнските евангелски текстове.
За живота му между Възкресението Христово и собствената му мъченическа смърт не е известно нищо. И точно тук се намесват легендите. Според най-разпространената от тях, възникнала на прага на средновековието и утвърдила се в следващите векове в масовото християнско съзнание, след смъртта и Възкресението на Спасителя той се отправя към Иберийския полуостров, за да проповядва учението Христово сред тамошното население. Продължението на легендата гласи, че след смъртта му в Палестина негови сподвижници и ученици натоварили тялото му на кораб, който акостирал на северозападното испанско крайбрежие. Оттам тялото било пренесено във вътрешността, където било погребано.
Св. Яков Стария (Заведеев) е – съгласно евангелската традиция – един от дванадесетте апостоли на Исус Христос. Около десетилетие след кръстната смърт на Исус той е екзекутиран с меч по заповед на цар Ирод Агрипа – деяние, отразено отново в християнските евангелски текстове.
За живота му между Възкресението Христово и собствената му мъченическа смърт не е известно нищо. И точно тук се намесват легендите. Според най-разпространената от тях, възникнала на прага на средновековието и утвърдила се в следващите векове в масовото християнско съзнание, след смъртта и Възкресението на Спасителя той се отправя към Иберийския полуостров, за да проповядва учението Христово сред тамошното население. Продължението на легендата гласи, че след смъртта му в Палестина негови сподвижници и ученици натоварили тялото му на кораб, който акостирал на северозападното испанско крайбрежие. Оттам тялото било пренесено във вътрешността, където било погребано.
Св. Яков и мъченическата му смърт (гравюра на Хендрик Голциус - 16 в.)
Столетия след това – в началото на 9 в. – живеещият недалеч от Либредон в Галиция отшелник Пелайо (Пелагий) наблюдавал в течение на няколко нощи игри на светлината, падащи звезди и други небесни знаци. След като се посъветвал с епископа на Ириа Флавиа (дн. Падрон) и след неколкодневен пост, молитви и дирения той се натъкнал на гроба на апостола, погребан заедно с учениците си Теодор и Атанасий в старо римско гробище. Епископ Теодомир потвърждава истинността на находката и същността й на мощи на Св. Яков, придавайки на легендата за апостола ясни пространствени измерения.
Епископ Теодомир инспектира открития гроб на апостол Яков (миниатюра от 12 или 13 в.)
Окончателната легитимация на това място като свещено е дадена от астурийския крал Алфонсо II, който пропътува пътя от Овиедо до тук, за да се убеди с очите си в истинността на случилото се и да отдаде почит на светите мощи. Той се разпорежда над гроба на апостола да бъде издигната църква, на която са придадени дузина монаси, които да бдят над и да се грижат за гроба на св. Яков. Тяхното малко манастирско общежитие поставя началото на сегашния град Сантяго де Компостела.Самото име на града – според по-разпространеното мнение – произхожда от описаните събития. Сантяго е испанското име на Св. Яков, а Компостела се интерпретира като Campus Stellae – полето на звездата (звездите).
Алфонсо II Целомъдрения (Liber Testamenctorum, 12 в.)
Легендата за св. Яков и неговия гроб е от огромно значение за политическото утвърждаване на астурийското кралство. Той бързо се превръща в светец-покровител на Астурия, а и приема образа на светец-воин, предвождащ християнските войски срещу маврите. Залягайки в основата на Реконкистата и бъдещото обединение на пиренейския полуостров под властта на християнските владетели, астурийската държавност постепенно превръща Сантяго в светец-покровител на цяла Испания.
Но легендата за св. Яков и неговия гроб бързо надхвърлят пределите на Астурия. През средновековието Сантяго де Компостела се превръща в един от най-значителните поклоннически центрове в християнския свят наред с Йерусалим и Рим. Това отприщва масова вълна от пилигрими, които се стичат към това място от всички краища на Европа. Особено мощно е това движение през 11 и 12 век – времето на разцвет на средновековното поклонническо движение.
Но легендата за св. Яков и неговия гроб бързо надхвърлят пределите на Астурия. През средновековието Сантяго де Компостела се превръща в един от най-значителните поклоннически центрове в християнския свят наред с Йерусалим и Рим. Това отприщва масова вълна от пилигрими, които се стичат към това място от всички краища на Европа. Особено мощно е това движение през 11 и 12 век – времето на разцвет на средновековното поклонническо движение.
Поклонници по време на отдих (гравюра на Лукас фон де Лайден от 1508 г.)
Постепенно с наближаването на края на средновековието то затихва, като в резултат на протестантските реформационни движения и честите френско-испански войни през 16 век почти спира. На всичко отгоре към края на века, след разгрома на испанската Велика армада край бреговете на Англия и във връзка със страха от английско нападение над Испания мощите са укрити … и изчезват за три столетия.
Пътят на св. Яков постепенно изплува от недрата на забравата в последния век. В основата на този ренесанс стои повторното откриване на мощите през 1879 г. и потвърждаването на истинността на тази находка от папа Лъв XIII през 1884 г. През 1944 г. е публикуван най-известният средновековен поклоннически пътепис, посветен на светеца и неговия Път – Liber Sancti Jacobi (Codex Calixtinus), писан в началото на XII век. Междувременно режимът на Франко полага редица усилия, за да възкреси образа на св. Яков като светец-покровител на цяла Испания и на франкистката власт в частност.
Пътят на св. Яков постепенно изплува от недрата на забравата в последния век. В основата на този ренесанс стои повторното откриване на мощите през 1879 г. и потвърждаването на истинността на тази находка от папа Лъв XIII през 1884 г. През 1944 г. е публикуван най-известният средновековен поклоннически пътепис, посветен на светеца и неговия Път – Liber Sancti Jacobi (Codex Calixtinus), писан в началото на XII век. Междувременно режимът на Франко полага редица усилия, за да възкреси образа на св. Яков като светец-покровител на цяла Испания и на франкистката власт в частност.
Страница от Liber Sancti Jacobi от 12 в.
Същинското възкресение на Пътя започва с дейността на испанския свещеник Елиас Валиня Сампедро, който през 1980 г. започва да маркира Френския път с жълти стрели и да полага грижи за изграждане на мрежа от поклоннически подслони. Малко преди това той защитава докторат относно историческите и църковните корени на поклонническото движение по Пътя. Поклонението на папа Йоан Павел II на гроба на светеца има широк отзвук в целия католически свят, също както и призивът му старият континент да съживи своите корени. Съветът на Европа обявява през 1987 г. Пътя на св. Яков за най-стария европейски културен маршрут. Година по-рано една изгряваща звезда на съвременния литературен небосклон – Пауло Коелю – публикува разказа за своето пътуване към Сантяго де Компостела, пропагандирайки неговата значимост сред широки кръгове читатели.
В резултат на всичко това в последните три десетилетия броят на поклонниците по пътя нараства с всяка изминала година. Ако през 1970 г. удостоверение за направено поклонение е издадено на 68 човека, а през 1980 г. – на 209, то през 2010 г. (света компостеланска година, т. е. година, в която празникът на светеца – 25 юли – е в неделен ден) Сантяго де Компостела е посетен от 272135 поклонника! В годините след това – макар и не толкова специални като 2010 г. – броят им доближава 200 хиляди.
В резултат на всичко това в последните три десетилетия броят на поклонниците по пътя нараства с всяка изминала година. Ако през 1970 г. удостоверение за направено поклонение е издадено на 68 човека, а през 1980 г. – на 209, то през 2010 г. (света компостеланска година, т. е. година, в която празникът на светеца – 25 юли – е в неделен ден) Сантяго де Компостела е посетен от 272135 поклонника! В годините след това – макар и не толкова специални като 2010 г. – броят им доближава 200 хиляди.
Днес около 1000 човека средно на ден се сдобиват с поклонническа грамота и присъстват на тържествената меса
в чест на поклонниците, завършили успешно пътуването си по Камино де Сантяго ...
в чест на поклонниците, завършили успешно пътуването си по Камино де Сантяго ...
Widget is loading comments...