КОЛКО СТРУВА ПЪТУВАНЕТО КЪМ ГРОБА НА СВЕТИ ЯКОВ?
Един от най-важните въпроси, които стоят пред поклонника, се отнася до финансовата част на пътуването. В крайна сметка не е маловажно колко струва то. Подобно на много други неща в живота, и тук нещата са относителни, защото, както е добре известно, човек може и с две, и с двеста. Казано другояче, нещата са строго индивидуални, но все пак бихме искали да споделим собствения си опит в това отношение.
Разбира се, разходите, свързани с пътуването, започват далеч преди самото пътуване. Предварителното харчене на пари е свързано на първо място с окомплектоването на багажа. Колкото повече от нещата човек вече притежава, толкова по-малко пари ще инвестира тепърва в набавяне на екипировка и оборудване. Какво трябва да съдържа багажът (или поне какво съдържаше нашият багаж) сме описали в съответния раздел. Стойността на нещата може би тъкмо в дадения случай зависи в най-голяма степен от личните предпочитания и всеки сам може да прецени колко би му струвало всичко това.
Другият голям – и всъщност най-голям еднократен изобщо – разход, свързан с Пътя, е закупуването на билет до Испания. Начините за транспортиране до началната точка на самото пътуване са разгледани в следващата част, но още тук можем да кажем, че вариантите за придвижване от България до Испания са два – със самолет и с автобус. Разликата между двата вида транспорт (в двете посоки) е от порядъка на 50 евро (грубо 200 евро за двупосочен автобусен билет и 250 евро за двупосочен самолетен), което прави автобусния транспорт практически безпредметен (предвид 40 часовото пътуване), но това всеки може да прецени сам за себе си.
Тук искаме да отворим една скоба. Посочената цена за самолетния билет е тази, която заплатихме ние за директен полет от София до Мадрид и обратно. Реално цената спокойно може да бъде малко под или равна на 200 евро на човек в двете посоки, стига да се избере вариант с прекачване или билетът бъде закупен по-рано.
Пътуването с влак е времево съпоставимо с автобусния превоз, но е много по-скъпо дори и от полета със самолет. Може би най-евтиният вариант би било пътуване на автостоп, но дали си струва оставяме да отсъдите сами. В даден момент разсъждавахме и над варианта да отидем с кола до началната точка, да я оставим безнадзорна там, да извървим Пътя и после да си я приберем, но в крайна сметка се отказахме, защото близо петте хиляди километра отиване и връщане щяха да ни костват около 400 литра гориво, или около 1200 лева съгласно цените на горивата през 2013 г. в Европа, без да броим магистрални такси и други подобни разходи. Това на практика надхвърляше значително стойността на самолетния билет за двама човека и се отказахме. Автомобилът би бил опция за група от 4-5 човека, и то само ако са склонни да зарежат някъде колата си без надзор за около месец.
Ако се лети със самолет до Мадрид (или Барселона), има две възможности за достигане до избраната начална точка на Ел Камино – с влак или автобус. Влакът е по-скъпият, макар и в общия случай малко по-бързият вариант. Великолепните пътища в Испания обаче правят автобусния транспорт пренебрежимо малко по-бавен, а той от своя страна е не просто евтин, а изключително евтин, особено на фона на други западноевропейски държави. Така например автобусът Мадрид-Ирун с прекачване в Билбао струваше по 30 евро на човек за разстояние от 600 км, т. е. за всеки сто километра се плащат по десет лева. За сравнение билетът за автобус София – Слънчев бряг (400 км) е 40 лева, т. е. сумата е напълно съпоставима с нашите цени.
В общи линии за транспорт от България до избрана начална точка на пътя и после от финала обратно до България са нужни по около 300 евро (или по-малко) на човек в зависимост от избрания начин на придвижване.
Изобщо не е излишно на тръгване да се сключи международна здравна застраховка, която възлиза приблизително на един лев на ден, или – както бе в нашия случай – по 50 лева на човек за общо 48 дни. Застраховката покрива много медицински дейности, вкл. зъболечение, транспорт до по-отдалечени болници и т. н.
Следващият неминуем разход са нощувките. Както вече стана дума, една част от албергетата са donativo, т. е. разчитат само на дарение от страна на поклонника, като размерът на сумата зависи от вътрешното му убеждение. Те обаче, не са преобладаващата част, а са сравнително малък процент от всички подслони по пътя. Няма правило за това колко пари да се оставят в подобни албергета, но в преобладаващата част от случаите поклонниците даряват сума от порядъка на 5 евро. Огромната част от албергетата със задължително заплащане изискват между 6 и 10 евро за нощувка. Има случаи, в които нощувката е и малко по-скъпа, достигайки сума от порядъка на 12-15 евро, но това са редки изключения. Като теглихме чертата се оказа, че средната ни нощувка е струвала около 8 евро на човек – сума, напълно съпоставима с днешните цени за легло в голяма част от планинските хижи у нас.
Другото неизбежно перо, разбира се, е храната. Както вече бе казано, в супермаркетите цената на храната и напитките е напълно съпоставима с българските цени. С други думи ако човек яде в Испания, използвайки основно храната в магазините и консумира същите количества, както у дома, като цяло няма да похарчи повече пари, отколкото ако си остане в България. Ето защо този тип хранене на практика не е разход.
По-скъпо е, разбира се, ако се яде само по заведения. Една прилична закуска с кафе възлиза на около 5 евро. Един пълноценен обяд е от порядъка на 10 евро. Една по-лека от обяда вечеря струва отново около 10 евро. При всички положения 30 евро дневно на човек са напълно достатъчни за храна и напитки, при това ако храненето е само в заведения.
Това, обаче, е доста завишена сума. На практика реалната е много по-малка. Когато тръгвахме, си поставихме дневен бюджет от 50 евро за двамата (спане и храна). Разбира се, в банковите си сметки имахме по-голяма сума, защото всичко се случва на този свят. В крайна сметка се оказа, че сумата не е надвишена, дори напротив, при все, че имахме и допълнителни предвидени (тоалетни принадлежности, лекарства, музейни билети и т. н.), а също така и непредвидени разходи (наколенки, спално бельо и прочее). При всички положения, ако не прекалява, поклонникът може да прекарва отлично деня си със сума от порядъка на максимум 20-25 евро вкл. със спането.
Нашето пътуване бе с поначало завишена стойност спрямо стандартните за Пътя разходи, най-малкото защото част от него премина през Пикос де Еуропа – една от най-популярните и скъпи планински дестинации в Испания, което е леко встрани от традиционните поклоннически маршрути и в която няма албергета. По тази причина в продължение на седмица плащахме за спане между 15 и 20 евро на човек, а понякога дори и повече – сума, която бе два до три пъти по-висока от средното по Пътя (именно благодарение на тези нощувки средната сума за спане на нашето пътуване достигна споменатите „космически“ 8 евро). Отделно от това тъкмо в тази част ни обзе желание да се правим на кръчмонавти и се хранехме основно по заведения, които – меко казано – не са сред най-евтините в Испания.
В крайна сметка се оказа, че сме похарчили грубо по около 1000 евро на човек за 43-дневното пътуване, като това включва всички разходи (вкл. пътни и допълнителни предвидени и непредвидени), направени от нас от кацането в Мадрид до достигането на океана при Финистере. В интерес на истината сумата може и да е по-малка; при по-спартански режим дневните разходи за спане и храна спокойно могат да не надхвърлят 15 евро.
Разходите, направени след това по време на петдневната обиколка на Испания с транспорт, не влизат в сметката. Така или иначе те нямат отношение към бюджета на самото пътуване към Сантяго де Компостела.
Другият съществен въпрос е: как да харчим и съхраняваме парите си по време на пътя? На първо място е добре всеки да провери с кои банки в Испания неговата лична българска банка има споразумения за безплатни транзакции, за да не се стига до излишна загуба на средства при теглене от банкомат.
Банкомати има само в по-големите населени места. Понякога се е случвало да вървим цяла седмица, без да видим такъв. Ето защо е добре човек винаги да има сума от порядъка на сто-сто и петдесет евро в себе си за кешови разплащания. По правило в малките магазинчета, барове и кръчмички в селцата се заплаща в брой. Без изключение в брой се заплаща и в албергетата.
Хубаво е, от друга страна, парите в брой да не надхвърлят посочената сума, най-малкото от елементарни съображения за сигурност; в крайна сметка се случва какво ли не в този живот. При все, че кражбите по Пътя са изключителна рядкост – ние не се сблъскахме с подобно явление нито веднъж – , не е зле човек да има едно наум. Във всички сайтове и справочници е посочено в кои населени места има банкомати, така че всеки поклонник може предварително да си направи сметката колко време няма да може да разчита на свеж приток от пари в брой.
Удачен метод за съхраняване на кешовата наличност е винаги да се плаща с карта там, където това е възможно, а това е без изключение случаят във всички магазини и заведения в по-големите градове, градчета и села. Не е зле, също така, да се поддържа определена наличност от монети, защото нерядко можете да видите по пътя самотно стояща и наглед безпризорна вендинг-машина, която може да ви почерпи с кафе или някоя дреболия срещу, разбира се, съответното количество монети.
Парите в брой и банковите карти, подобно на личните документи и по-ценната част от оборудването (GPS, телефон, фотоапарат и пр.), е добре да са винаги във вас и да не бъдат оставяни без надзор. Тъкмо затова е добре да имате в себе си чантичка (или нещо подобно), която да вземете със себе си, след като се настаните в албергето, за да се разходите из съответното населено място, било за да хапнете или напазарувате, било просто за да разгледате забележителностите.
Разбира се, разходите, свързани с пътуването, започват далеч преди самото пътуване. Предварителното харчене на пари е свързано на първо място с окомплектоването на багажа. Колкото повече от нещата човек вече притежава, толкова по-малко пари ще инвестира тепърва в набавяне на екипировка и оборудване. Какво трябва да съдържа багажът (или поне какво съдържаше нашият багаж) сме описали в съответния раздел. Стойността на нещата може би тъкмо в дадения случай зависи в най-голяма степен от личните предпочитания и всеки сам може да прецени колко би му струвало всичко това.
Другият голям – и всъщност най-голям еднократен изобщо – разход, свързан с Пътя, е закупуването на билет до Испания. Начините за транспортиране до началната точка на самото пътуване са разгледани в следващата част, но още тук можем да кажем, че вариантите за придвижване от България до Испания са два – със самолет и с автобус. Разликата между двата вида транспорт (в двете посоки) е от порядъка на 50 евро (грубо 200 евро за двупосочен автобусен билет и 250 евро за двупосочен самолетен), което прави автобусния транспорт практически безпредметен (предвид 40 часовото пътуване), но това всеки може да прецени сам за себе си.
Тук искаме да отворим една скоба. Посочената цена за самолетния билет е тази, която заплатихме ние за директен полет от София до Мадрид и обратно. Реално цената спокойно може да бъде малко под или равна на 200 евро на човек в двете посоки, стига да се избере вариант с прекачване или билетът бъде закупен по-рано.
Пътуването с влак е времево съпоставимо с автобусния превоз, но е много по-скъпо дори и от полета със самолет. Може би най-евтиният вариант би било пътуване на автостоп, но дали си струва оставяме да отсъдите сами. В даден момент разсъждавахме и над варианта да отидем с кола до началната точка, да я оставим безнадзорна там, да извървим Пътя и после да си я приберем, но в крайна сметка се отказахме, защото близо петте хиляди километра отиване и връщане щяха да ни костват около 400 литра гориво, или около 1200 лева съгласно цените на горивата през 2013 г. в Европа, без да броим магистрални такси и други подобни разходи. Това на практика надхвърляше значително стойността на самолетния билет за двама човека и се отказахме. Автомобилът би бил опция за група от 4-5 човека, и то само ако са склонни да зарежат някъде колата си без надзор за около месец.
Ако се лети със самолет до Мадрид (или Барселона), има две възможности за достигане до избраната начална точка на Ел Камино – с влак или автобус. Влакът е по-скъпият, макар и в общия случай малко по-бързият вариант. Великолепните пътища в Испания обаче правят автобусния транспорт пренебрежимо малко по-бавен, а той от своя страна е не просто евтин, а изключително евтин, особено на фона на други западноевропейски държави. Така например автобусът Мадрид-Ирун с прекачване в Билбао струваше по 30 евро на човек за разстояние от 600 км, т. е. за всеки сто километра се плащат по десет лева. За сравнение билетът за автобус София – Слънчев бряг (400 км) е 40 лева, т. е. сумата е напълно съпоставима с нашите цени.
В общи линии за транспорт от България до избрана начална точка на пътя и после от финала обратно до България са нужни по около 300 евро (или по-малко) на човек в зависимост от избрания начин на придвижване.
Изобщо не е излишно на тръгване да се сключи международна здравна застраховка, която възлиза приблизително на един лев на ден, или – както бе в нашия случай – по 50 лева на човек за общо 48 дни. Застраховката покрива много медицински дейности, вкл. зъболечение, транспорт до по-отдалечени болници и т. н.
Следващият неминуем разход са нощувките. Както вече стана дума, една част от албергетата са donativo, т. е. разчитат само на дарение от страна на поклонника, като размерът на сумата зависи от вътрешното му убеждение. Те обаче, не са преобладаващата част, а са сравнително малък процент от всички подслони по пътя. Няма правило за това колко пари да се оставят в подобни албергета, но в преобладаващата част от случаите поклонниците даряват сума от порядъка на 5 евро. Огромната част от албергетата със задължително заплащане изискват между 6 и 10 евро за нощувка. Има случаи, в които нощувката е и малко по-скъпа, достигайки сума от порядъка на 12-15 евро, но това са редки изключения. Като теглихме чертата се оказа, че средната ни нощувка е струвала около 8 евро на човек – сума, напълно съпоставима с днешните цени за легло в голяма част от планинските хижи у нас.
Другото неизбежно перо, разбира се, е храната. Както вече бе казано, в супермаркетите цената на храната и напитките е напълно съпоставима с българските цени. С други думи ако човек яде в Испания, използвайки основно храната в магазините и консумира същите количества, както у дома, като цяло няма да похарчи повече пари, отколкото ако си остане в България. Ето защо този тип хранене на практика не е разход.
По-скъпо е, разбира се, ако се яде само по заведения. Една прилична закуска с кафе възлиза на около 5 евро. Един пълноценен обяд е от порядъка на 10 евро. Една по-лека от обяда вечеря струва отново около 10 евро. При всички положения 30 евро дневно на човек са напълно достатъчни за храна и напитки, при това ако храненето е само в заведения.
Това, обаче, е доста завишена сума. На практика реалната е много по-малка. Когато тръгвахме, си поставихме дневен бюджет от 50 евро за двамата (спане и храна). Разбира се, в банковите си сметки имахме по-голяма сума, защото всичко се случва на този свят. В крайна сметка се оказа, че сумата не е надвишена, дори напротив, при все, че имахме и допълнителни предвидени (тоалетни принадлежности, лекарства, музейни билети и т. н.), а също така и непредвидени разходи (наколенки, спално бельо и прочее). При всички положения, ако не прекалява, поклонникът може да прекарва отлично деня си със сума от порядъка на максимум 20-25 евро вкл. със спането.
Нашето пътуване бе с поначало завишена стойност спрямо стандартните за Пътя разходи, най-малкото защото част от него премина през Пикос де Еуропа – една от най-популярните и скъпи планински дестинации в Испания, което е леко встрани от традиционните поклоннически маршрути и в която няма албергета. По тази причина в продължение на седмица плащахме за спане между 15 и 20 евро на човек, а понякога дори и повече – сума, която бе два до три пъти по-висока от средното по Пътя (именно благодарение на тези нощувки средната сума за спане на нашето пътуване достигна споменатите „космически“ 8 евро). Отделно от това тъкмо в тази част ни обзе желание да се правим на кръчмонавти и се хранехме основно по заведения, които – меко казано – не са сред най-евтините в Испания.
В крайна сметка се оказа, че сме похарчили грубо по около 1000 евро на човек за 43-дневното пътуване, като това включва всички разходи (вкл. пътни и допълнителни предвидени и непредвидени), направени от нас от кацането в Мадрид до достигането на океана при Финистере. В интерес на истината сумата може и да е по-малка; при по-спартански режим дневните разходи за спане и храна спокойно могат да не надхвърлят 15 евро.
Разходите, направени след това по време на петдневната обиколка на Испания с транспорт, не влизат в сметката. Така или иначе те нямат отношение към бюджета на самото пътуване към Сантяго де Компостела.
Другият съществен въпрос е: как да харчим и съхраняваме парите си по време на пътя? На първо място е добре всеки да провери с кои банки в Испания неговата лична българска банка има споразумения за безплатни транзакции, за да не се стига до излишна загуба на средства при теглене от банкомат.
Банкомати има само в по-големите населени места. Понякога се е случвало да вървим цяла седмица, без да видим такъв. Ето защо е добре човек винаги да има сума от порядъка на сто-сто и петдесет евро в себе си за кешови разплащания. По правило в малките магазинчета, барове и кръчмички в селцата се заплаща в брой. Без изключение в брой се заплаща и в албергетата.
Хубаво е, от друга страна, парите в брой да не надхвърлят посочената сума, най-малкото от елементарни съображения за сигурност; в крайна сметка се случва какво ли не в този живот. При все, че кражбите по Пътя са изключителна рядкост – ние не се сблъскахме с подобно явление нито веднъж – , не е зле човек да има едно наум. Във всички сайтове и справочници е посочено в кои населени места има банкомати, така че всеки поклонник може предварително да си направи сметката колко време няма да може да разчита на свеж приток от пари в брой.
Удачен метод за съхраняване на кешовата наличност е винаги да се плаща с карта там, където това е възможно, а това е без изключение случаят във всички магазини и заведения в по-големите градове, градчета и села. Не е зле, също така, да се поддържа определена наличност от монети, защото нерядко можете да видите по пътя самотно стояща и наглед безпризорна вендинг-машина, която може да ви почерпи с кафе или някоя дреболия срещу, разбира се, съответното количество монети.
Парите в брой и банковите карти, подобно на личните документи и по-ценната част от оборудването (GPS, телефон, фотоапарат и пр.), е добре да са винаги във вас и да не бъдат оставяни без надзор. Тъкмо затова е добре да имате в себе си чантичка (или нещо подобно), която да вземете със себе си, след като се настаните в албергето, за да се разходите из съответното населено място, било за да хапнете или напазарувате, било просто за да разгледате забележителностите.
Comment Form is loading comments...