КРАТКА ИСТОРИЯ НА ИБЕРИЯ
На Пиренейския полуостров са регистрирани едни от най-ранните следи от човешко присъствие на европейския континент, в това число черепни останки и от неандерталци. Сред най-впечатляващите паметници от старокаменната епоха са прословутите скални рисунки от пещерата Алтамира в Кантабрия, Северна Испания.
Първият познат от писмените извори народ в тази част на Европа са иберите, които оставят името си на целия полуостров. През първата половина на I хил. пр. Хр. в южните му части са основани първите финикийски колонии, най-значителната от които е Gades - днешният град Кадис. Около средата на същото хилядолетие както писмените извори, така и археологическите изследвания документират проникване от север на келтски племена, в резултат на което възниква смесена общност със своя специфична култура и език - келтиберите, която обхваща различни племенни и народностни групи.
Първият познат от писмените извори народ в тази част на Европа са иберите, които оставят името си на целия полуостров. През първата половина на I хил. пр. Хр. в южните му части са основани първите финикийски колонии, най-значителната от които е Gades - днешният град Кадис. Около средата на същото хилядолетие както писмените извори, така и археологическите изследвания документират проникване от север на келтски племена, в резултат на което възниква смесена общност със своя специфична култура и език - келтиберите, която обхваща различни племенни и народностни групи.
Бизон - една от известните скални рисунки в Алтамира
След победата си в Пуническите войни през III в. пр. Хр. Рим прави първи опити за овладяване на Иберийския полуостров. За целта ще са му нужни цели две столетия. Сред последните подчинили се на властта му племена са кантабрите, изгубили независимостта си след тежка война в края на I в. пр. Хр., докато техните източни съседи - баските - така и не са трайно покорени от римляните.
Римското завоевание носи със себе си нова култура и нова административна уредба на полуострова. Строят се градове, трасират се пътища, изграждат се водоснабдителни и напоителни системи. След поредица от административни разделения и реформи между I и III в. сл. Хр. при управлението на император Диоклециан полуостровът заедно със срещулежащата му североафриканска територия е обособен като диоцез Испания и е разделен на седем провинции - пет на самия полуостров (Бетика, Лузитания, Галеция, Тараконенсис, Картагиенсис), една на североафриканския бряг (Мавритания Тингитана) и една, обединяваща средиземноморските иберийски острови (Балеари).
Римското завоевание носи със себе си нова култура и нова административна уредба на полуострова. Строят се градове, трасират се пътища, изграждат се водоснабдителни и напоителни системи. След поредица от административни разделения и реформи между I и III в. сл. Хр. при управлението на император Диоклециан полуостровът заедно със срещулежащата му североафриканска територия е обособен като диоцез Испания и е разделен на седем провинции - пет на самия полуостров (Бетика, Лузитания, Галеция, Тараконенсис, Картагиенсис), една на североафриканския бряг (Мавритания Тингитана) и една, обединяваща средиземноморските иберийски острови (Балеари).
Римският акведукт на Сеговия и днес е най-импозантната постойка в целия град
След малко повече от един век Римската империя губи властта си над полуострова. В началото на V в. през Пиренеите нахлуват германските по своя произход племена на вандали и свеви. Първите се настаняват в югоизточните части на Испания и скоро ще продължат към Картаген, докато свевите се настаняват трайно в северозападните краища на полуострова, овладявайки провинция Галеция. Изглежда именно с вандалите е свързана появата на географското понятие Андалусия (Вандалусия), което и до ден днешен бележи южната част на Испания.
Приблизително по същото време на север от Пиренеите, в Южна Франция, е основано кралството на друг германски народ - вестготите - с център Толоса (Тулуза). През втората половина на V в. те прекосяват Пиренеите, за да установят трайно властта си над по-голямата част от Иберийския полуостров. В началото на VI в. под натиска на франките те губят изцяло владенията си на север от Пиренеите и преместват столицата си в Толетум (дн. Толедо) в самото сърце на Иберия.
Приблизително по същото време на север от Пиренеите, в Южна Франция, е основано кралството на друг германски народ - вестготите - с център Толоса (Тулуза). През втората половина на V в. те прекосяват Пиренеите, за да установят трайно властта си над по-голямата част от Иберийския полуостров. В началото на VI в. под натиска на франките те губят изцяло владенията си на север от Пиренеите и преместват столицата си в Толетум (дн. Толедо) в самото сърце на Иберия.
Вестготската църква Санта Комба във Ванде
Вестготското кралство в Испания ще просъществува две столетия. Краят му е поставен в началото на VIII в., когато мюсюлмански войски - съставени основно от североафрикански бербери - ще преминат Гибралтар, ще покорят Толедо и в кратко време ще овладеят почти целия Иберийски полуостров. Така се поставя началото на арабското господство в Иберия, краят на което ще дойде цели осем века след това. Своите испански владения арабите ще нарекат ал-Андалус, а първа тяхна столица ще стане Севиля.
Само около едно десетилетие след арабо-берберската инвазия в християнски ръце остава незначителна територия в Кантабрийските планини в северозападната част на полуострова. Това е областта, в която вестготският благородник Пелайо (Пелагиус) ще бъде коронясан от своите за владетел на новооснованото кралство Астурия. През 722 г. християнски войски нанасят поражение на арабски отряд при Ковадонга в планините на Кантабрия - битка, която има не толкова военно, колкото психологическо значение за християните. Впоследствие тя ще бъде осмислена като началото на Реконкистата - продължилата векове кампания по отвоюване на Иберия от арабите.
Само около едно десетилетие след арабо-берберската инвазия в християнски ръце остава незначителна територия в Кантабрийските планини в северозападната част на полуострова. Това е областта, в която вестготският благородник Пелайо (Пелагиус) ще бъде коронясан от своите за владетел на новооснованото кралство Астурия. През 722 г. християнски войски нанасят поражение на арабски отряд при Ковадонга в планините на Кантабрия - битка, която има не толкова военно, колкото психологическо значение за християните. Впоследствие тя ще бъде осмислена като началото на Реконкистата - продължилата векове кампания по отвоюване на Иберия от арабите.
Част от двореца Алкасар в Севиля
Първата стъпка е направена още в VIII в. - астурийските владетели отвоюват северозападните предели на Иберия, слагайки край на арабската власт в някогашната римска провинция Галеция (дн. Галиция). В началото на IX в. именно там възниква и култът към св. Яков, който дава началото на цял един нов град - Сантяго де Компостела. Постепенно светецът ще се превърне в покровител на цяла Испания. Съгласно легендата той сам ще застане начело на християнските войски в битката при Клавихо (844 г.), за да се сдобие с прозвището Матаморос ("убиец на маври"). Междувременно през 812 г. за столица на Астурийското кралство е провъзгласен град Овиедо. Все още спорадични са християнските опити за по-трайно овладяване на земи южно от планините, в северозападните предели на иберийската Месета. Приблизително по същото време се наблюдава властова консолидация сред баските, източни съседи на астурийското кралство, чиито земи - макар и оспорвани от араби и франки - успяват да утвърдят независимостта си. Същевременно в самия североизточен край на полуострова възниква друго християнско владение, което е форпост на франкската империя южно от Пиренеите - т. нар. "испанска марка" около Барселона. Тези две части на християнска Испания са разделени от северните предели на ал-Андалус около град Сарагоса.
Сантяго Матаморос - картина от Паоло ди Сан Леокадио (1513-1519)
Постепенно християните успяват да осъществат трайно настъпление в южна посока, овладявайки района около град Леон. Астурийският владетел Алфонсо III не пести усилия по отношение на възстановяването и новозаселването на града с християнски колонисти, а началото на X в. той ще стане новата столица на Астурийското кралство, което от този момент насетне ще бъде известно като кралство Леон. Отново тогава на историческата карта на Иберийския полуостров се появява и баското кралство Навара с център Памплона.
Земите източно от кралство Леон (погранична земя между него, баските и ал-Андалус, разположена около град Бургос) стават известни под името Кастилия - "земята на крепостите (кастелите)" - и са управлявани от графове, поставени в зависимост от владетеля на Леон. След 925 г. те успяват да добият относителна независимост не без помощта на арабите. През 1037 г. графовете на Кастилия завладяват град Леон, в резултат на което се ражда кралството Кастилия-Леон. Приблизително по същото време южните части на кралство Навара се обособяват като самостоятелно кралство Арагон. Независимо от множеството конфликти вътре в християнския иберийски свят през X в. християнските кралства успяват трайно да се настанят в северните части на иберийската Месета, превръщайки река Дуеро в погранична с мюсюлманска Испания.
Земите източно от кралство Леон (погранична земя между него, баските и ал-Андалус, разположена около град Бургос) стават известни под името Кастилия - "земята на крепостите (кастелите)" - и са управлявани от графове, поставени в зависимост от владетеля на Леон. След 925 г. те успяват да добият относителна независимост не без помощта на арабите. През 1037 г. графовете на Кастилия завладяват град Леон, в резултат на което се ражда кралството Кастилия-Леон. Приблизително по същото време южните части на кралство Навара се обособяват като самостоятелно кралство Арагон. Независимо от множеството конфликти вътре в християнския иберийски свят през X в. християнските кралства успяват трайно да се настанят в северните части на иберийската Месета, превръщайки река Дуеро в погранична с мюсюлманска Испания.
Крепостта Момбелтран в Кастилия и Леон
По онова време някогашната единна ал-Андалус отива в историята. Започнала съществуването си като западна провинция на арабския халифат с център Дамаск (до 750 г.), тя впоследствие се превръща в самостоятелен халифат с център Кордоба - един от най-блестящите градове и културни средища на ранносредновековния свят. През 1031 г. халифатът се разпада на отделни независими владения ("тайфи"). Тези процеси улесняват християнските владетели на севера и тяхната реконкиста набира нови сили.
Дворецът Алхамбра в Гранада - един от архитектурните шедьоври на Кордовския халифат
През 1085 г. кастилският владетел Алфонсо VI овладява град Толедо и узаконява властта на Кастилия-Леон върху практически цялата иберийска Месета. Малко след това войската на легендарния Родриго Диас де Вивар (известен като Ел Сид Кампеадор) ще завладее арабската "тайфа" с център Валенсия.
През 1118 г. владетелите на Арагон слагат ръка на Сарагоса, ликвидирайки арабската власт по долината на река Ебро. Няколко десетилетия след това те ще сложат в короната си и Барселона, окончателно манифестирайки появата на нова, мощна сила в североизточната част на Иберийския полуостров.
През 1118 г. владетелите на Арагон слагат ръка на Сарагоса, ликвидирайки арабската власт по долината на река Ебро. Няколко десетилетия след това те ще сложат в короната си и Барселона, окончателно манифестирайки появата на нова, мощна сила в североизточната част на Иберийския полуостров.
Толедо - старият град
През същия XII в. на политическата карта на полуострова се появява нова независима държава - Португалия. Започнала съществуването си като погранично с арабите графство в рамките на кралство Леон през IX в., след битката при Урике тя се сдобива със статут на независимо кралство, заемащо западните предели на полуострова.
Окончателно е пречупена мюсюлманска Испания в първата половина на XIII в. През 1212 г. обединените сили на всички иберийски християнски кралства, подпомогнати от френски контингенти, нанасят съкрушително поражение на арабите при Лас Навас де Толоса. Кралство Кастилия настъпва на юг и овладява Кордоба (1236 г.) и Севиля (1248 г.). Владетелите на Арагон не губят време и завоюват Валенсия (1238 г.). Португалците на свой ред отвоюват Алгарве (1250 г.). Арабската власт на полуострова е сведена до малък анклав около Гранада. Той ще просъществува още около две столетия и половина.
През 1469 г. две от трите големи християнски сили в Иберия ще се обединят благодарение на брака на своите владетели - Изабела I. Кастилска и Фернандо II. Арагонски. Това поставя началото на единна Испания, която много скоро след това ще отправи взор към земите на Новия свят, за да се превърне във водеща сила не само в Европа, но и в света, през следващите няколко столетия.
Окончателно е пречупена мюсюлманска Испания в първата половина на XIII в. През 1212 г. обединените сили на всички иберийски християнски кралства, подпомогнати от френски контингенти, нанасят съкрушително поражение на арабите при Лас Навас де Толоса. Кралство Кастилия настъпва на юг и овладява Кордоба (1236 г.) и Севиля (1248 г.). Владетелите на Арагон не губят време и завоюват Валенсия (1238 г.). Португалците на свой ред отвоюват Алгарве (1250 г.). Арабската власт на полуострова е сведена до малък анклав около Гранада. Той ще просъществува още около две столетия и половина.
През 1469 г. две от трите големи християнски сили в Иберия ще се обединят благодарение на брака на своите владетели - Изабела I. Кастилска и Фернандо II. Арагонски. Това поставя началото на единна Испания, която много скоро след това ще отправи взор към земите на Новия свят, за да се превърне във водеща сила не само в Европа, но и в света, през следващите няколко столетия.
"Католическите крале" - Фернандо от Арагон и Исабела Кастилска
Comment Form is loading comments...